Христос и богатия момък

„Колко мъчно ще влязат в царст­вото Божие ония, които имат богат­ство... По-лесно е камила да влезе през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.”

Лука 18:24-25

Братя и сестри,

При Христа Господа идвали хора от различни слоеве на обществото. Едни търсели Неговата чудотворна сила, други искали да проникнат в учението Му, за да получат мъд­рост, трети, като книжниците и фарисеите, следели да Го хванат на дума и злепоставят пред народа и римската власт.

Днес св. Евангелие ни предава един случаи по-различен от тези. Един момък дошъл с благочестиво настроение и се интересувал, как може да намери своето спасение. Младе­жът не бил от простолюдието, а началник някакъв и богат човек (Лука 18:18). Той виждал, че благият Спасител има думи за вечен живот (Иоан 6:68) и може с мъдростта Си да го упъти, затова коленичил пред Него (Марк 10:17) и за­питал: „Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?” (Лука 18:18). Спасителят отговорил: „Опа­зи заповедите!” — „Кои?” — запитал момъкът. — „Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си” (Лука 18:20).

Радост и възторг бликали в душата на младия човек: Учителят по­сочил неговите успехи. Цял живот той с лекота постигал всичко. Господ като че с щедрост изсипвал пред него ма­териални блага и не го лишил и от духовни дарби. Той бил морално удовлетворен, защото и сега не откриват в душа­та му никакво петно. Затова смело, не от самохвалство, а съвсем искрено и правдиво заявил: „Всичко това съм опазил от младини!” (Лука 18:21).

Колко симпатичен ни се представя този младеж! Той не се интересува за своето щастие и земни успехи. Превъзхож­дал околните с моралните си качества; можел да служи за образец на всички млади хора през вековете и бил готов да стори още нещо, за да получи като награда вечния жи­вот. Така се открил той и пред очите на Господа Иисуса, затова като погледнал към него, Той изразил Своето до­волство и му рекъл: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкро­вище на небето; па дойди и върви след Мене!” (Мат. 19:21).

Натъжил се момъкът при тия думи. Той не очаквал, че Господ Иисус ще поиска от него такава голяма жертва, за­щото бил твърде богат. Не намерил сили да изпълни такова изискване. Погледнал зад себе си – към цялото си иму­щество, към подредения с толкова обич и вкус дом, към обработените образцови ниви, към струпаните за много дни пари. Смутил се и си отишъл натъжен. Смутили се и учениците Христови и с недоумение се питали: „Кой може да се спаси?” (Лука 18:26). А Иисус ги погледнал и отговорил: „Невъзможното за човеците е възможно за Бога” (Лука 18:27).

Тази присъда за богатите е тежала винаги на хора, по­стигнали известно състояние и е смутила немалко вярващи души. Как наистина за Бога ще е възможно и те да по­лучат спасение? Иначе, ако трябва да се откажат от всичко заради спасението си, тогава няма да има смисъл от никак­ви старания и трудове. По-лесно и приятно ще е да жи­веем ден за ден, да се задоволим с най-малкото, да скръстим ръце и да избегнем всички удобства, които ни се предлагат благодарение на вековното умствено и физическо напреже­ние на човека.

Християнската религия не остава чужда на човешките копнежи и старания за земно благополучие. Не бива да се мисли, че християнството насочва човека изключително към небесното блаженство и му препречва пътя към земните радости и щастие. Бог е създал човека, надарил го е със способности и сили да владее вселената и да извлича от нея всички блага. Стремежът му към кра­сота и удобства не изменя неговото божествено предназна­чение. Бог според художествения израз на псалмопевеца е слънце и щит. Той дава благодат и слава. Цялата земя е изпълнена с красота и изобилни плодове, за да живее човек в радост и доволство. Творецът ни дава хляб, който укрепява сърцето и дървено масло, за да придава блясък на лицето ни, благославя виното да весели сърцето ни (Пс. 103). Земята е едемската градина, която човек по Бо­жие благословение и поръчение трябва да обработва, да черпи от нея благополучие и да се радва на възход и щастие.

Но ето че тук Иисус Христос съветва момъка да се отка­же от имота си, да продаде богатствата си и да ги раздаде на сиромасите. Не помагат ли материалните средства за постигане на една още по-висша култура на духа? Нали, за да благотвориш, трябва да притежаваш?

Точно така! Земните блага са средства за живеене и усъвършенстване, но не единствена цел. Земното благополучие може и трябва да съдейства за усъвършенстване на душата, а не да служи като бреме да затъва в бездната на пороци и недо­статъци. Човекът има божествено предназначение и неговата духовно-нравствена природа се задоволява с онова, кое­то липсвало на евангелския младеж и на всички хора, ув­лечени да трупат само материални блага. Успехът в духов­но отношение не е някакъв застой с придобити земни, па даже и духовни неща. Човек се усъвършенства непрестан­но, и това става със самоотричане, т. е. доброволно отри­чане от много блага заради по-висше състояние на духа. Животът на човека губи своя смисъл, когато всички сили отидат в грижи за земни блага, а умът и сърцето се за­немарят. Господ Иисус Христос предложил на младежа-богаташ да направи едно заменяне: да се откаже от онова, което е преходно за сметка на вечното, което не се отнема никога и съпровожда във вечността.

Вечният живот, който искал да спечели момъкът, не е от материален характер, за да се придобие или да се отне­ме чрез богатството или чрез някакви други средства. „Цар­ството Божие не е ястие и питие”, се казва в словото Божие (Рим. 14:17). Блаженството започва на земята и може да го има и бедният, и богатият. Духовният мир е бил често до­стояние и на богати хора. Спасителят не само не е презирал, отричал и порицавал богатството им, но и общувал с тях. От св. Евангелие знаем, че Той сядал на трапеза с богати хо­ра. Те спечелили Неговата обич и с гостоприемството си – вечността.

В житията на светиите има описание на случаи, кога­то богати хора, като чуели или прочетели Евангелието, про­меняли изцяло своята духовна нагласа и заживявали в нов възвишен мир. Да си спомним за обрата, настанал в до­мовете на евангелските митари Матей и Закхей, или за свет­ци от ранга и величието на св. Василий Велики, който със свои средства построил цял град за бедни и нещастни, или за царица Александра, жената на император Диоклетиан, която счела дворцовия разкош и всичко, което светът предлага, за смет, за да придобие вечен живот.

В св. Евангелие не е казано, какво е станало с момъка богаташ и какъв е краят на неговия живот. Възможно е да се е отказал заради богатствата си от Бога и да е поел друг път, както някои вярващи, като им се поискат някакви жертви, веднага се отвръщат. Ние вярваме, че той, макар да си е отишъл с тъга, не е останал в покой. По-късно той е видял чудесата на Господа Иисуса, разпятието, погребението Му, наблюдавал е живота на първите християни и се е възхищавал от тях и може би се е приобщил и сложил имуществото си пред краката на апостолите, както правели други християни (Деян. 4:34-5). Ето защо Спасителят добавил: „Невъзможното за човеците е възможно за Бога”. По човешки ние не се отделяме лесно от земното, но с Божия помощ можем да отхвърлим и богатството, и навиците, и изгодите си.

Братя и сестри,

Нека се отклоним от всичко, което ни пречи да получим вечен живот, защото според Откровението: „В него няма да влезе нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа, а само ония, които са записани в книгата на живота при Агнеца” (Откр. 21:27). Амин!

Ставрофорен иконом Иван Лалов Кондаков, „Мир вам. Неделни проповеди”, СИ, София, 1986 г.