Неделя 21-ва след Петдесетница
За възкресяването дъщерята на Иаир и изцелението на кръвоточивата
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Скъпи в Христа братя и сестри, в днешното Евангелие ние чуваме за възкресяването от Господа на умрялата дъщеря на Иаир, началник на иудейската синагога, и за изцелението на кръвоточивата жена, страдала дванадесет години от своята болест. И тъй като евангелското четиво е много дълбоко, поучително и назидателно за всички нас, то отново ще го приведем, за да го запомним по-добре.
„И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото” (Лук. 8:41-56).
Ето това е прочетеното днес Евангелие. Преди всичко, скъпи братя и сестри, от него става явно учението за несъмненото бъдещо възкресение на мъртвите, тъй като Господ възкресявал мъртви, както виждаме, най-вече за това, за да покаже, че Той е възкресението и животът (Иоан 11:25).
Следователно всички ние сме длъжни с бодърстващо сърце и трезва мисъл да прекараме цялото време на този живот в очакване на Всеобщото Възкресение и великия ден, в който Господ на славата ще се яви от Небето с всичките Си ангели при Второто и Страшно Свое Пришествие.
Другото назидание за нас се заключава в следното: никой не бива да се счита за безнадежден случай, в каквото и положение да се намира. Всяко униние и отчаяние са оскърбление на Божието величие. „Не две ли врабчета – казва Спасителят, – се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни” (Мат. 10:29-31). И с устата на Псалмопевеца говори Господ: „Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш” (Пс. 49:15). Няма такава скръб, която да не може да изцели Всемогъщият. Именно там най-вече се открива Неговата сила, където никаква друга сила не може да спаси страдащия.
Но освен това от прочетеното днес Евангелие се открива и истината, че за получаване на небесна помощ е нужна вяра от наша страна. Спасителят е обещал, че всичко е възможно за вярващия (вж.: Марк 9:23). Където Господ намирал вяра, там вършил чудеса, а където не намирал, там не вършил. Господ е близко до всички, но най-близки са Му само тези, които имат вяра – твърда, жива. Затова и понякога просим, а не получаваме, защото просим, нямайки вяра.
Помнете, скъпи мои, че Господ е близък на всички нас. Когато ви постигнат беди, нещастия, изпитания, когато ви се струва, че всичко е загубено, че няма откъде и от кого да се чака помощ, спомнете си тогава, че имате Всесилен Застъпник — Господа, обърнете се към Него с молитва, прилепете се към Него с цялото си сърце – и ще чуете в душата си благодатния глас: не бой се, само вярвай, и ще видиш славата Божия (вж.: Марк 5:36, Иоан 11:40). И както Господ похвалил кръвоточивата жена за вярата й, така Той облажава и всеки вярващ в Него и ще му каже: Дерзай, чедо, твоята вяра те спаси; иди си смиром! Амин.
1962 г.
Слова на воскресные евангельские чтения
Превод: Десислава Главева