Неделя 16-та след Петдесетница
Един немски философ е написал: «Две неща изпълват сърцето ми с все по-ново и по-нарастващо удивление и благоговение, колкото по-често и по-продължително се занимавам с тях: звездното небе над мене и нравственият закон в мене».
Наистина, братя и сестри, дивно е звездното небе – дивно по своята красота и величие, изпълващо с благоговение не само великите души, но и всеки простосмъртен.
Дивно е небето, понеже всичко в него е подчинено на закони и съществува точно определен и неизменен ред. И животът си има свои закони, принципи и правила. Трябва да ги знаем и ги изпълняваме, ако искаме той да е лек и приятен, светъл и радостен.
В днешното литургийно свето евангелие (Лук. 6:31–36) Господ Иисус Христос ни открива и посочва двете най-основни правила за истински щастлив живот. Кои са те?
«Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях» (Лук. 6:31). – Ето първото правило! Господ прогласява за мерило в живота личния опит. И обяснимо защо: Ние сами най-добре знаем как искаме и как не искаме да постъпват с нас човеците; най-добре знаем кое ни вреди, кое ни носи загуба, кое ни причинява мъка, кое ни хвърля в тревога. Следователно сами най-добре ще знаем как трябва и как не трябва да постъпваме с човеците; кое трябва и кое не трябва и ние да правим на другите.
Второто правило пък е: Да не постъпваме в живота си така, както постъпва необлагодатеният, «естественият» човек, а да постъпваме като синове на Всевишния (Лук. 6:32–36). Необлагодатеният, «естественият» човек, наречен в Евангелието «грешник» (Лук. 6:32–34), «митар» (Мат. 5:46), «езичник« (Мат. 5:47), обича ония, които го обичат (Лук. 6:32); прави добро на ония, които му правят добро (Лук. 6:33); дава назаем на ония, от които се надява да го получи назад (Лук. 6:34).
Синовете на Всевишния обаче трябва да постъпват тъй, както постъпва Бог. А Бог «е благ и към неблагодарните, и към злите» (Лук. 6:35); «оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни» (Мат. 5:46). Те трябва да обичат и враговете си (Мат. 5:44; Лук. 6:35), да благославят ония, които ги проклинат, да правят добро на ония, които ги мразят (Мат. 5:44), да дават на заем без да очакват нещо (Лук. 6:35), да се молят за ония, които ги обиждат и гонят (Мат. 5:44).
Ясно е, че Господ ни поставя за ръководно начало в живота любовта и то съвършената християнска любов; тази любов, която е «дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, ... не се превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, ... всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява, ... никога не отпада» (1 Кор. 13:4–8).
Всемогъща по своето влияние и действие, братя и сестри, е християнската любов! Едва ли има човек, когото тя да не може да плени, да смекчи, да облагороди, да възроди, да обнови, да преобрази, да спаси. Нещо повече: тя прави от врага приятел и брат.
Била ужасна бурна нощ. Морето кипяло и страшно се бунтувало. Цели водни планини се издигали и спадали. Стар рибар току-що се приближил до брега с лодката си пълна с риба, която с опасност за живота си ловял в продължение на два дни.
Изведнъж до слуха му долитат разкъсващи душата вопли: «Помощ! Помощ!» По гласа и посоката старият рибар узнал, че далеч зад него е изостанал друг рибар – негов заклет враг, и погива сред бесните морски вълни.
Старият рибар, без много да мисли, бързо изпразва лодката, като изхвърля във водата всичкия си лов, и стремително се отправя на помощ на погиващия негов враг. Без да гледа на силното морско вълнение, на свирепия вятър и на грозящата го опасност с големи усилия се добрал до погиващия и го спасил.
Като пристигнали благополучно на брега, спасеният предложил на старика пари като възнаграждение за изхвърлената риба. Ала оня не приел.
– Защо? – запитал удивено врагът.
– Защото аз не можех другояче да постъпя.
– Но защо?
– Просто не можех!
– Как тъй не си могъл? Ти отлично можеше и никой не би те обвинил, ако не бе ме спасил: морето е бурно, твоята лодка е пълна и не можеш да качиш друг човек; нощта е тъмна, а аз съм твоят заклет враг... Ти можеше!
– Не, не можех!... Аз съм християнин, а на християните е заповядано да обичат враговете си. Християнската любов не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, всичко извинява, всичко претърпява, никога не отпада! – отговорил старият рибар-спасител.
Врагът, заклетият враг, бил победен и като се хвърлил на шията на стареца, извикал: «Приятелю, ти спаси не само тялото ми, но и душата ми! Отсега не само не съм твой враг и не само съм твой приятел, аз ти ставам брат!»
Християнската любов прави от враговете приятели и братя. И ако тя прави от враговете приятели и братя, помислете какво ще направи от приятелите и братята – едно сърце и една душа!
Дивен е животът по своята красота и величие, изграден върху посочените две правила. Лек и приятен става той, светъл и радостен, ако диша в него християнската любов.
Да постъпваме с човеците тъй, както искаме и те да постъпват с нас. Да се възлюбим един други! Да възлюбим и враговете Си! Да се облечем в любовта, която е свръзка на съвършенството (Кол. 3:14)! Амин!
Сборник проповеди, СИ, 1976 г.