По средата на Великия пост се предлага поклонение на Честния Кръст, за да бъдат въодушевени постните труженици да носят търпеливо поетото от тях иго до край, а защо се прави това и през септември? Защото просто така се е случило? Но у промислителната Премъдрост, Която всичко устройва, няма случайности.

Ето защо. През септември се прибира реколтата от полето, поне у нас е така. И за да не стане тъй, щото някои от християните да се изпълнят с чувство на задоволство и да кажат: „Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се” (Лк. 12:19), а други поради недоимък да паднат духом, пред очите на всички се възправя Кръстът, който напомня на първите, че опората на благото битие не е многоимането, а християнското вътрешно кръстоносене особено когато по Божията милост външното кръстоносене е облекчено.

На вторите пък напомня да изпълват душите си с търпение, въодушевявайки ги с увереността, че носейки кръста, отиват право в рая.

Затова нека едните да търпят, очаквайки с надежда, защото вървят по утъпкания път към Царството Небесно, а другите да вкусват външните утехи със страх, та да не би да заключат за себе си входа към небето.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев