„Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; защото мнозина са звани, а малцина избрани” (Мат. 22:13-14).

Ти си осиновен от Бога в тайнството на светото Кръщение, ти си встъпил в най-тясно единение с Бога в тайнството на светото Причащение: поддържай осиновението, поддържай единението. Чистотата и обновлението дадени чрез светото Кръщение възстановявай с покаянието, а единението с Бога изпълнявай чрез живот по евангелските заповеди и по възможност с по-често причащаване с Христовите Тайни.

Гледай обаче да не се устремиш безразсъдно, без да огледаш своите одежди, облечен в миризливи дрипи на брачния пир на Божия Син и за съединението с Него, макар да си призван на този брак, на който е призван и всеки християнин. При Домовладиката има такива слуги, които ще ти вържат ръцете и нозете и ще те хвърлят във външната тъмнина, в мястото чуждо на Бога.

Слугите, в чиято власт се предава дръзкият, неочистен с покаяние, надут и високомерен търсач на любов и разни други възвишени духовни състояния, са демоните, отхвърлените паднали ангели.

Външната тъмнина е слепотата на човешкия дух, състояние – плътско и страстно. Грехът и падналите духове властват над човека, който се намира в такова състояние. Той е лишен от нравствена свобода: ръцете и нозете му са вързани. Връзването на ръцете и нозете означава загубването на способността за богоугодно житие и духовно преуспяване. В това състояние се намират самопрелъстените. От това бедствено състояние човек излиза само след като осъзнае своята заблуда, като я отхвърли и стъпи на спасителното поприще на покаянието.

Аскетические опыты, Том 1, Глава 4.

Превод: прот. Божидар Главев