Вход

Православен календар

Неделя 13-та след Петдесетница. Божието лозе

 

1509192230

«Имаше един човек стопанин, който на­сади лозе»

Мат. 21:33

Заради вярата на патриарх Авраам Бог избра измежду всички останали народи само оня народ, който щеше да произлезе от чреслата му, благослови го и го определи за една изключителна мисия – да бъде носител на вярата в единия и истински Бог. От тоя богоиз­бран народ трябваше да произлезе Месия – Спасителят на света.

Много грижи положи Бог за Своя народ, за да го подготви за тая мисия. Извел го бе от Египет, за да го освободи от непосилно робство, преведе го по чудесен начин през Червено море, храни го в пустинята с мана, източи му вода от скала, носи го така, както баща носи сина си (Второз. 1:31), пазеше го от чужди неприятел­ски народи, Сам воюваше против неговите врагове (2 Парал. 20:29), изпращаше му пророци, които да му възвестяват волята Божия, да го предпазват от заблуждения и да му вещаят бъдещите благи дни на Божието царство.

Още Псалмопевецът бе нарекъл юдейския народ «лозе», насадено от Божията десница (Пс. 79:15-16). По-късно пророк Исаия пее песен за лозето на своя Възлюблен, насадено с отбрани лозови пръчки навръх торна рътлина, оградено и очистено от камъни, съоръжено с кула и с изкопан в него лин (Ис. 5:1-2; 27:2-3).

Лозето, като образ на избрания еврейски народ, е послужило и на Господа Иисуса Христа в днешната Му притча за лозарите-убийци. Тази притча разгледана в нейния исторически аспект изобразява грижите на Бога за човека и неговото спасение, за устройване на Царството Божие.

Лозето, както вече се каза, е домът Израилев (Ис. 5:7), богоизбраният еврейски народ; господарят на лозето е Бог; лозарите са еврейските първенци – първосвещениците и стареите народни, книжниците и фарисеите; слугите са старозаветните пророци, а синът – Господ Иисус Христос, Единородният Син Божи. Убийството на сина на господаря, станало вън от лозето, е разпъването на Христа, станало вън от Йерусалим, на близкия хълм Голгота. В по-общ и есхатологически смисъл лозето означава още и Царството Божие.

Това се вижда от думите на Господ Иисус Христос: «Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му» (Мат. 21:43). Еврейските първенци не се оказали достойни пристойници на Божието лозе. Заслепени от за­вист и злоба, те избивали изпращаните от Бога пророци. Най-сетне Бог изпратил и Своя Син, за да събере плодовете от лозето, т. е. да научи народа на Божия закон и да го спаси от греховете му (Мат. 1:21), като го направи и наследник на Царството Божие, но же­стоките по сърце и заслепените поради греха еврейски първенци убили и наследника на лозето – Сина Божий (Деян. 2:23).

Като завършил притчата, Христос запитал присъстващите първосвещеници и стареи народни: «И тъй, като си дойде госпо­дарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?» Отговарят му: «Злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дадат о време плодовете».

Думите на Христа по отношение на лозарите-убийци са проро­чески; те са справедлива присъда, която се е сбъднала в свое време: недостойните еврейски първенци наистина били погубени, а Цар­ството Божие било отнето от тях и дадено на езическите на­роди. Така се изпълни пророчеството на Исаия, според което наме­риха Бога ония, които не бяха Го търсили и Бог се откри на ония, които не бяха питали за Него (Ис. 65:1).

Евреите отхвърлиха крайъгълния камък, Божия Помазаник Иисуса Христа, но и Бог отхвърли ония, които Него отхвърлиха (Рим. 11:1-2), като обаче Си остави благословен остатък по благодат (Рим. 11:5-6), та чрез отпадането на древния Израил, да дойде спасението на новия, т. е. на езичниците (Римл. 11:11). Така езическата дива маслина се присади към отчесналите се израилски клони. Древният Израил поради неверие бе отчеснат, а езическите народи поради вярата им по бла­годат бидоха присадени, за да дават навременен и богат плод (Рим. 11:20).

Така Бог прояви Своята справедлива строгост към ония, които не се оказаха верни Нему, и съответно – благодат към ония, които по­вярваха в Него (Рим. 11:22). Размишлявайки върху този забележителен факт на Божието домостроителство, св. ап. Павел възкли­цава: «О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!» (Рим. 11:33).

Братя, ние сме новият Израил, призован не по заслуга, а по благодат да бъдем добри лозари на Божието лозе и да даваме о време плодове. Всеки от нас, колкото и иначе незначително място да заема в Цър­квата, е длъжен да бъде добър лозар на Божия виноград. Както в едно тяло има много членове и всеки член изпълнява определена служба, така и в Църквата и в обществения живот има отделни служения, пък и дарбите са различни.

Затова, управител ли си, управлявай с мъдрост и справедливост; учител ли си, пребъдвай в учителстването; наставник ли си, наставлявай с кротост; предстоятел ли си, предстоявай с усърдие; благотворител ли си, благотвори на радо сърце (Рим. 12:5-8).

Нека знаем, че ако и ние подобно на лозарите-убийци не се окажем достойни за званието, към което сме призвани, Бог няма да пощади и нас (Рим. 11:21). Като имаме прочее това предвид, нека не мислим високо за себе си и да имаме страх да не би и ние, не дай Боже, да отпаднем (Рим. 11:21). Затова нека принасяме плод достоен за покаяние (Лука 3:8). Нека пребъдваме в Христа чрез истинската вяра, за да пребъде и Христос в нас съгласно с Неговите думи, като даваме много плод (Иоан. 15:4-5) за Божия слава и за наше спасение. Амин!

Произнесена на 9 септември 1962 г. в Патриаршеския катедрален храм-паметник „Св. Александър Невски”

„Глас на благовестието”, Неделни проповеди, том І, † Макариополски епископ Николай, СИ, 1971 г.

Други статии от същия раздел:

module-template9.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти