Вход

Православен календар

Проповед за празника Отсичане главата на светия Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Иоан. И за помощта към братята славяни

 

110920191745

Днешният празник е винаги трогателен за нас заради свещените възпоминания, които той пробужда и става още по-трогателен за нас поради съвременните събития, които пораждат трепет във всяко руско сърце.

С благоговейна печал, в пост и молитва възпоменаваме днес Отсичането главата на честния, славен Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Иоан. А колко глави са отсечени и колко още ще бъдат отсечени на Балканския полуостров!

Невинно пострадал най-великият измежду родените от жена. А за какво биват избивани тези десетки, стотици, хиляди и десетки хиляди славяни, тези младенци, деца, девици и изобщо хора от всякаква възраст, звание и състояние? За какво биват поголовно изтребвани цели семейства и цели селища?

Ирод бил виновникът за смъртта на славния Пророк, но дори той проявил нещо човешко. Той се натъжи (виж Мат. 14:9), когато се реши на това злодеяние и заповяда да отсекат главата на неговата жертва без никакви предхождащи мъчения и изтезания. А днешните Ироди – нима това са хора, а не кръвожадни зверове? Те предават своите жертви на всевъзможни мъки, поругават се над тях в минутите на тяхното страдание, услаждат се от техните стонове и вопли. Цяла Европа потръпна, когато узна истината за нечуваните зверства извършени в България и другите славянски страни. Как да не потръпнем и ние, русите, когато знаем и чувстваме, че тези невинни страдалци, тези нови мъченици, са наши братя по вяра?

С топла молитва възпоменаваме ние нашите христолюбиви воини, всички, които в течение на векове мъжествено са охранявали и защитавали нашата света вяра, нашето възлюбено отечество и са положили за тях своя живот.

Но за какво се борят днес славянските воини, ако не за православната вяра, която вече четири века бива оскърбявана, унижавана и подлагана на притеснения и преследвания в мюсюлманското царство? За кого полагат те своя живот, ако не за своята родна, бащина земя, която вече толкова векове се намира под позорната власт на дивите азиатски орди и е окована в най-тежките вериги на невъобразимо робство? За кого най-вече вдигнаха своето оръжие тези мъжествени сърби, тези витязи черногорците, за кого заедно с тях с такова геройско въодушевление по своята добра воля се устремиха в битка тези десетки, стотици и хиляди благородни синове на Русия, ако не за тези нещастни свои съплеменници и единоверци, нямащи оръжие, безпомощни и лишени от всяка възможност да се защитят; които зверски биват избивани от свирепите варвари и биват лишавани от всички права на човешкото съществуване? Колко много кръв е пролята вече там за светото дело, колко човешки животи угаснаха, колко скъпи жертви паднаха!

Братя мои в Господа! Вие сами чувствате към какво ни призовават всички тези разтърсващи душата събития. Вашата майка Православната Църква с еднаква любов прегръща всички свои чеда, без да ги разделя на племена и народи и с еднаква любов се моли за тях. Да съединим и ние сега с молитвите за нашите родни православни воини, полагащи живота си за вярата и отечеството, и молитвите за всички тези хиляди православни християни, избивани безпощадно в наши дни от зловерните агаряни в България и другите славянски страни. Да съединим молитвите и за всички славянски воини, които вече положиха живота си за тези святи принципи скъпи за всеки човек, за които винаги са умирали и нашите христолюбиви воини. Да съединим и молитвите за тези наши доблестни съотечественици доброволци, които се притекоха на помощ на своите съплеменници славяните и със своята кръв още веднъж засвидетелстваха каква пламенна безкористна любов питаят към тях синовете на Русия. Нека днес да се възнесе за тях – за положилите живота си наши братя – нашата единна, неразделна и съвкупна молитва към Господа Бога и нека тя да им принесе Божията благодат, мир, отрада, утешение и упокоение зад гроба!

Но това е само за отишлите си от нас. А за живите – какво? За тях е недостатъчна само нашата духовна молитва. На тях им е нужна, крайно нужна и нашата веществена помощ. Знам, знам, че вие вече принесохте такава и без моя призив, а по призива на най-страшните събития, които особено на първо време ни въздействаха с такава неотразима сила, че изглежда бяха излишни всякакви други призиви. Знам и благодаря на Бога, че и в нашия богоспасаем град, в нашето неголямо православно семейство, тук с най-действено съчувствие всички откликнаха на повика на нуждаещите се братя със съвсем немалки пожертвования. Знам и благодаря на Бога, че и от цялото от Бога поверено ми сравнително немноголюдно паство, при пълното усърдие на достойните църковни пастири, въздействащи и със слово и с личен пример, бяха събрани съвсем неоскъдни приношения за тази цел.

Но сега, точно когато първите впечатления от страшните събития естествено започнаха да избледняват, когато някои принесли вече не веднъж, не дваж, не три пъти своите посилни пожертвования, започнаха да питат дали не е достатъчно, когато, за съжаление, се оказа, че не съвсем правилно разбират значението на принасяните от тях пожертвования, сега точно и аз смятам за най-благовременно да възвися моя слаб пастирски глас.

Припомнете си какво казал нашият Господ, когато Го попитали колко пъти трябва да прощаваме на ближния си: до седем пъти не е ли достатъчно? Не, отвърнал Господ, прощавайте не само до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем (Мат. 18:21-22). Същото трябва да се каже и за помощта към ближния. Заповядано ни е: „бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лук. 6:36), а нашият Отец е безкрайно милосърден.

Не се питайте колко пъти вече сте дали и каква сума сте дали, а давайте още и още, докато имате възможност. Давайте не за да можете да се хвалите със своите приношения, като укорявате другите, не за да бъде разгласявана вашата щедрост, като че само вие сте взели участие в пожертвованията и затова сте достойни за всеобщо уважение, а другите сякаш са глухи и неми и напълно безучастни към страданията на единоверните си съплеменници. Така не е по християнски, това отнема цената и на вашите пожертвования. Давайте така, както учи истинската християнска любов, която според думите на апостола „не се превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето (1 Кор. 13:4-5), а се грижи само за едно – действително да помага на нуждаещите се, напълно забравяйки за себе си, принасяйки Богу чиста и угодна жертва.

Не се стеснявайте от това, че не сте в състояние да правите големи приношения: принасяйте, колкото ви е по силите. Вие знаете, че и лептата принесена с усърдие и любов бива по-скъпа от всякакви други жертви, принасяни без усърдие, а със суетна цел, и че лепта по лепта се получава голяма сума. Помнете едно: там са вопли, там са стонове, там е скърцане със зъби; там има хиляди без храна, без облекло, без покрив и дом. Там има нужди, въпиющи нужди породени от войната и те с всеки ден се увеличават.

Нека Божието благословение да бъде върху всички, които в сегашните съдбоносни за нашите братя славяни минути ще се помолят за тях с искрено сърце и с братска любов и няма да престанат да им протягат ръка за помощ! Амин.

Произнесена на Усекновение, 1876 г.

Слово о помощи славянам, высокопреосвященнаго Макария, архиепископа Литовскаго и Виленскаго. // «Странник», духовный учено-литературный журнал, издаваемый священником С. В. Протопоповым. — СПб., 1876. — Том III.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия автор:

module-template18.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти