Богословието е небесен дар, с който Господ сподобява праведника, човека със свят живот, а не грешника поразен от страстите, какво остава пък за такъв, чиято мисъл е осквернена от от ерес.

”Да се говори за Бога, - пише свети Григорий Богослов,  - това е велико дело, но много по-велико дело е да очистваш себе си за Бога, защото в лукава душа няма да влезе премъдрост”*.

Грешките в богословието са толкова опасни, че ако човек приеме и усвои за себе си лъжливо мнение дори по отношение на един догмат, той се превръща в хулител на Истината – еретик. Тогава всички негови подвизи – пости, бдения, молитви, девство и прочие добродетели, както твърдят отците на Православната църква, не ще принесат на душата му никаква полза, но ще му послужат за осъждане, а не за спасение.

“Голямо зло е да се отклониш от догматическото и нравственото учение на Църквата, от учението на Светия Дух с някакво мъдруване. Това самопревъзнасяне, въставащо срещу Божия разум трябва да се детронира и такъв разум да се приучва на послушание към Христа”, наставлява свтетител Игнатий (Брянчанинов). Именно затова светите отци за забранявали на своите ученици да “догматизират”, тоест да се впускат в пространни изследвания на богословски въпроси, а са завещавали смирено, със страх Божий, без никакво съмнение, да вярват така, както учи Православната църква.

По тази причина в дореволюционните Духовни семинарии и академии на студентите подробно разяснявали, че от тях се иска не догматическо “творчество”, което винаги граничи с ерес, а подробно изучаване и твърдо знание на Православната догматика, както са я изложили светите богослови - отците на Църквата. На тези позиции общо взето се базирало духовното образование в Русия и по съветско време: студентите точно усвоявали разбирането, че богословието не е развлечение и не е работа, в процеса на която човек изучава много книги с богословско съдържание, след което започва да изказва свои мъдрувания по тези или онези въпроси. Това е дял принадлежащ на избрани Божии угодници.

И само този възглед за богословието е правилен, тъй като се опира на светоотеческите писания: “Удивлявам се на онези многочислени люде, които преди да са се родили от Бога и преди да са осиновени от Него не се боят да богословстват и говорят за Бога. Удивлявам се, когато чувам, как мнозина, не разбиращи Божествените истини, философстват за тях и бидейки изпълнени с грехове, богословстват за Бога и за всичко, което се отнася до Него, без да имат благодатта на Светия Дух, откриващ смисъла и даващ разум. Трепери, ужасява се и излиза извън себе си моят дух при мисълта, че ние не познаващите нито самите себе си, нито това, което е пред очите ни, с дързост и безстрашие решаваме да мъдруваме за Бога - нещо непостижимо за нас, ако сме пусти откъм благодатта на Светия Дух, който просвещава и учи на всичко”, пише преп. Симеон Нови Богослов.

Но днес положението в духовните училища и сред част от свещенослужителите доста се е изменило: мнозина са възприели западен латински и протестантски начин на мислене, съгласно който, богослов  може да бъде всеки човек попрочел туй-онуй на богословска тематика и усвоил сложна, непозната за простия християнин терминология. Такова разбиране за богословието, разбира се, ласкае самолюбието и за това не е удивително, че е намерило многочислени последователи в нашия горд и надменен век.

Ярък представител на такова новомодно псевдобогословстване е ръководителят на Службата за комуникации към Отдела за външни църковни връзки на РПЦ свещ. Георги Завершински. Неотдавна той даде интервю за портала ”Православната книга в Русия”, в което отговаряйки на въпрос на кореспондента за целите на провежданите от него т. нар. богословски срещи, каза: “Идеята на тези срещи се заключава в това, че богословието и богословското общение трябва да станат интересни. <…> На нашите срещи, разбира се, се събират вярващи хора, които не трябва да бъдат убеждавани да вярват в Троицата и в догматите на Църквата. Става дума за това, че нашата вяра е жива, а не мъртва. В нас чрез Светия Дух, както казва о. Софроний (Сахаров) се пробужда догматическото съзнание.То живее в нас и ни побужда към творчество. За онези, които почувстват това призвание, богословието се превръща в творчество”.

Но как може Светият Дух да действа в хора със съмнителни догматически възгледи?! Например в онези, които днес усилено проповядват икуменизъм, (богохулно учение за това, че било налице някакво си “разделение на Църквата” и сега е необходимо съединение на православните с иноверните и еретиците), и в грехолюбците съзнателно нарушаващи каноните на Църквата?! Та нали самият отец Георги Завершински неотдавна посети католическа меса в московски католически храм, след която призова православните вярващи да се сближават с католиците в името на някаква ”древна неразделна Църква”.

И какво от това, че отец Георги Завершински е доктор на техническите науки, доктор по философия и че много години е служил в Ирландия? Това само свидетелствува за това, че той е специалист в областта на техниката, философията и икуменическите контакти. Какво като е автор на много книги с богословска тематика?! Това съвсем не означава, че е богослов. Не, той е просто клирик с изкривени догматически възгледи, прибързано гмурнал се в море от празнословие, което, ако той не съумее да извлече си правилните изводи, може да го погълне, както някога погълнало начетения и образован, но горд проповедник на ерес – осъденият от светите отци Ориген.

Православный крест

Превод: Свещ. Божидар Главев

*В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха, Прем. Сол. 1:4 – бел. прев.