Преди чудното насищане на петте хиляди души Господните ученици пожелали народът да бъде отпуснат, но Господ им казал: „Няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат” (Мат. 14:16, срв. Марк 6:37).

Нека запомним тези думи и всеки път, когато врагът ни внушава да откажем на просещ, да си казваме от лицето на Господа: „Няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат”, – и да дадем каквото имаме под ръка.

Много често врагът потушава желанието да благотворим, внушавайки, че може би не си струва да даваме на просещия, че вече му е дадено, а ето че Господ не разглеждал достойнствата на насядалите: всички еднакво нахранил, но разбира се, те не всички Му били еднакво предани, възможно е може би между тях да е имало и такива, които след време да са крещели: „Разпни го!” (Лк. 23:21, Марк 15:13–14, Иоан 19:6:15). Такъв е и общият Божий промисъл за нас: „Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни” (Мат. 5:45).

Да можеше поне малко Господ да ни помогне да бъдем милосърдни, както и нашият Отец е милосърден (Лк. 6:36).

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев