Проповед за 7-ма неделя след Петдесетница. Нашите слепци
„Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха.”
Мат. 9:29-30
Днешната евангелска история ни разказва, братя, за чудесното изцеление от Спасителя на двама слепци и на един бесноват, комуто бяс бил свързал езика. Това се случило в околностите на град Капернаум след възкресяването дъщерята на началника на иудейската синагога Иаир.
Тези двама слепци вървели след Иисуса Христа и викали: „Помилвай ни, Иисусе, сине Давидов!” А когато Той се прибрал в къщи, слепите се приближили до Него и Иисус им рекъл: „Вярвате ли, че мога стори това?” Те му казали: „Да, Господи!” Тогава Той се допрял до очите им и рекъл: „Нека ви бъде по вашата вяра”. Очите им се отворили и Иисус строго им заповядал: „Гледайте, никой да не узнае”. А те излезли и разгласили за Него по цялата оная земя (срв. Мат. 9:27-31).
Станалото е ясно: слепците веднага прогледали само по едното слово на Спасителя. Творецът на човека, Който Сам е Светлина и Подател на светлината, казал дума и словото станало дело. Казал творческото слово: да бъде – и слепците веднага станали зрящи. И този чуден дар Той дал на слепците само за едната им вяра, без никакви заслуги от тяхна страна: „Нека ви бъде по вашата вяра”.
Така приятна е за Бога у човека тази проста и искрена вяра в Божието всемогъщество! Така силно действа вярата! Такива чудеса стават чрез нея! А имаме ли ние с вас вяра? Ако имаме, тогава и ние не може да не виждаме в себе си дивните Божии дела и в душите и в телата си. Господ и сега е с нас по Своето божествено обещание: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”, казал Той на учениците Си преди Своето възнесение на небето (Мат. 28:20). „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8). Аз виждам чудесата на Неговото милосърдие и сила в мен всеки ден и ежедневно прославям Неговите милости, които нямат брой.
Говорейки за евангелските слепци и тяхното чудесно изцеление от Иисуса Христа поради вярата им, аз мислено се пренасям към едни други слепци, а именно към слепците обзети от душевна слепота, която е много по-опасна и гибелна от телесната слепота.
Първо, това е слепотата на хора недоучили, или претъпкали главите си с наука, хора от днешното време, които в премъдрото устройство на света не виждат Божията ръка, създала и управляваща всичко, а смятат, че е плод на случайността, дори собственото им съществуване, и правят от живота си игра и забавление, и когато тази играчка им омръзне по някаква причина, те или безпощадно я строшават, тоест посягат на живота си, или животът им става поредица от злодеяния, като така се утешават от човешките нещастия.
Тази слепота е гибелна за тях самите и за обществата, защото тези хора се смятат за зрящи, умни и едва ли не за добри хора, а всички останали, които не са част от тяхната шайка считат за невежи и подли. Като четем ежедневните известия за различни произшествия, ние се сблъскваме и с убийства, самоубийства, пиянство, разврат, нагли грабежи на обществени средства, палежи на градове и села... Правейки равносметка на всички тези произшествия, ние стигаме до неизбежното заключение, че тези хора са се отвърнали от Бога, от вярата, от Божията Църква, че те са слепи, бродят в мрак, без да знаят към какво се стремят и какво ще излезе от всичко това.
О, злощастни времена! О, времена на безверието! О, времена, предвещаващи приближаването на Страшния съден ден!
Пазете се, братя, от тази слепота на неверието и самооглупяването. Простете за израза, но не мога да нарека по друг начин хората, които постъпват толкова нагло и безразсъдно. Къде е у тези хора светлината на разума и съвестта? Как са се лишили от светлината на вярата?
Второ, душевната слепота е слепотата на разколите и суеверията.
Трето, душевната слепота е слепотата на простолюдието, което не познава най-важните истини на своята вяра и правилата на християнския живот. Но тази слепота е различна от онази, за която говорихме по-горе, тя е неволна.
Дръжте се, братя, по-здраво за вярата на своята свята Божия Църква, която ви учи на всичко добро, полезно, свято и душеспасително. Не слушайте днешните самоволни глупци, имащи за свой учител дявола и стараещи се да развратят вашите прости християнски руски души. Имайте през целия си живот страх Божи, помнете Второто страшно пришествие на Господа Иисуса Христа и страшния за цялата вселена съд и старателно изпълнявайте Божиите заповеди и делата свързани с вашето звание. Изучавайте вярата и произхождащите от нея задължения. Просвещавайте се, освещавайте се, изправяйте се и се спасявайте.
Друго чудо, за което се разказва в днешното Евангелие, е изгонването на беса от един бесноват човек. Господ изгонил беса от немия и той започнал да говори. Слава на Твоето Божествено всемогъщество, Христе Боже! Ти заповядваш на злите духове и те с трепет изпълняват Твоето повеление, макар с характерната им злоба, в която пребивават неразкаяни.
Господи, изгони от нас немия дух, защото и ние сме подвластни на неговата сила, когато трябва усърдно да се каем пред Тебе. Тогава ние ставаме неми и не знаем какво да говорим. Когато е нужно усърдно да се молим, ние пак онемяваме и не знаем как да се молим, за какво да просим, за какво и как да благодарим. На раздумка за житейски неща езикът ни свободно се движи и понякога не можем да млъкнем, а когато се дойде до божествените неща, до спасението на душата, езикът се вкаменява. Къде в обществото е прието да се говори за божественото, за спасението на грешната душа, за вечния живот? Почти никъде. Тук ние сме неми.
Господи, избави ни от немия дух и ни научи какво да говорим и кое е угодно на Тебе, нашия Бог и Спасител. Амин.
Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева, Том 2-й, СПб, 1894.
Превод: прот. Божидар Главев