Чухте от днешното литургийно свето евангелие (Мат. 8:5-13) как Господ Иисус Христос излекувал болния слуга на Капернаумския стотник.

– Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто стра­да – тъй се обърнал към Иисуса Христа стотникът. Господ му казал:

– Ще дойда и ще го излекувам.

Стотникът Му отговорил:

– Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума, и слугата ми ще оздравее; защото и аз съм под­властен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда, и на слугата си: направи това, и прави.

Като чул това, Господ заявил на онези, които вървели по­дире Му:

– Истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова го­ляма вяра.

Пратените, като се върнали в къщата, намерили болния слуга оздравял.

Онова, което особено изпъква и блести в този евангелски раз­каз, братя и сестри, е голямата вяра на стотника, – вяра във всемогъществото на Спасителя; вяра, която Сам Господ изтъкнал и похвалил; вяра, която се явила като условие за чудото; вяра, в отговор на която слугата оздравял; при това вяра, придружена с голямо смирение, със съзнание за собственото си недостойнство. Вие чухте какво казал стотникът: "Господи, аз не съм до­стоен да влезеш под покрива ми!"

Нека побеседваме за вярата в Христа.

Вярата в Христа, братя и сестри, е голяма сила: тя е в на­шия нравствен живот, за нашия духовен живот, туй, което е слън­чевата топлина за природата, за физическия живот. Както слънчевата топлина оживява окръжаващата ни при­рода и съдейства за узряване на прекрасните и вкусни плодове, така и вярата извиква на живот нашите духовни сили и ни прави годни за подвизаване в добродетелите – тези най-прекрасни и желани плодове на духовния живот.

Вярата в Христа е важно условие за чудото, например за чудесното изцеряване. Това ни казва светото Евангелие, а го потвърждават и житията на светиите.

Недалеч от град Рим, в една гора, в колиба, живели двамата братя Козма и Дамян. Римляни по рождение, възпитани в хри­стиянската вяра, те раздали всичкото си богатство на бедните и като се посветили всецяло Богу, оставили шумния град и се оттеглили в уединение. Чрез своя подвижнически живот те добили от Бога дар да лекуват. И всеки ден се стичали при тях болни за изцеряване.

Веднъж пред свети Дамян коленичил богат юноша, римлянин.

– Излекувай ме! – се чува пълна с мъка и отчаяние молба. – Аз съм сляп. Нима до края на живота си ще бъда в мрак? Нима завинаги ще бъдат скрити от мене красотите на света? Смили се над мене, божи човече! – така нареждал юношата.

– Жал ми е за тебе! – отговорил му свети Дамян. – Но аз сам не мога да те излекувам. От тебе зависи да получиш зрение!

– Как?... От мене? – с удивление запитал слепият мо­мък.

– Да, от тебе! – казал светецът. – Аз съм само служител Христов. Иисус Христос е Този, Който върши чрез мене чудесата. Към Него се обърни с вяра, с пълна вяра, с твърда вяра, с уве­реност и Той ще те излекува.

– Но аз съм слаб, не умея… Нека заедно се помолим на Христа!

Паднали на колене и Дамян започнал усърдно на висок глас да се моли на Господа Иисуса Христа да се смили над юношата и да го изцери. Сам юношата с цялата си душа повтарял след свети Да­мян думите на молитвата му.

– Вярваш ли, че Иисус Христос ще изпълни това, което про­сиш? – запитал Дамян юношата.

– Вярвам! – твърдо и през сълзи отговорил той.

И в същия момент прогледал…

Ето ви и друг род чудо, станало чрез вярата в Христа, в от­говор на гореща молитва към Него.

Отшелникът авва Григорий разказва: „Напущайки Византия, аз се качих на един кораб, който отиваше за Светата земя. Заедно с мене на същия кораб пътуваше писар със своята жена и слугите си.”

Може би, братя и сестри, ви прави впечатление, че писа­рят има няколко слуги, а не само един. В онова време «писарят» бил човек важен и получавал добри пари.

„Те отиваха, – про­дължава разказа си авва Григорий, – на поклонение на Божи гроб. Стопанинът на кораба беше човек богобоязлив и постник. През време на плаването слугите на писаря лекомислено израз­ходваха водата за пиене. И ето че сред морето вече нямахме вода и настана голяма беда: жалко зрелище бе това! Жените и децата, изнемогвайки от жажда, лежаха като мъртви. В такова бедствие ние прекарахме три дни. Надеждата за спасение изчезна. Тогава писарят, като не можеше повече да понася нещастието, извади меч и се впусна да убие стопанина на кораба и моряците. "Те са виновни за нашата гибел – викаше лудо той, – понеже не са запасили кораба с достатъчно количество вода за пиене!" Аз започнах да го уговарям: "Не прави това! По-добре е да се молим на нашия Господ Иисус Христос, Истинския Бог, Който върши велики и дивни чудеса! Виж, и сам стопанинът на кораба вече трети ден пости и се моли!" – Писарят дойде на себе си и се поуспокои. На четвъртия ден, около 6 часа, стопанинът изведнъж радостно с висок глас извика: "Слава на Тебе, Xристе, Боже наш! Простирайте кожите!" – Едва що разгънали кожите, внезапно се появи облак над кораба и се изля проливен дъжд, – и така бе удовлетворена потребността от вода. При това ето какво бе особено поразително в чудото: облакът се движеше заедно с кораба, и дъждът валеше само на кораба!" (Из «Луг духовний»).

Братя и сестри, всички ние страдаме: кой от едно, кой от друго. Оплакваме се, търсим помощник, спасител, а забравяме Христа – истинския Помощник и Спасител. Забравяме Всемогъщия Бог! Слаба е вярата ни. Оскъдняла е вярата ни в Спасителя. Но без вяра няма чудо! Без вяра няма спасение!

Затова, да усилим вярата си! Вярата на Капернаумския стотник да запламти в душата ни! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.