От фейк-нюз генератора Фактор.бг отново предложиха на читателите си обичайната русофобска двеминутка на омразата^[1]. На 22 юни бе публикувана статията „Агент Кирилиевич от ДС забранил да се причастяват украинци, ако не принадлежат към Московската патриаршия”^[2], написана в характерния клеветнически стил.

Преди да се спрем на поредния фейк, нека кажем няколко думи относно източниците на информация и техния подбор и по-конкретно, могат ли архивите на ДС да бъдат достатъчно надежден източник на информация.

За християни – определено не и това не е лично мнение. „Нашият враг сатаната никога не е преставал да осквернява чрез клевета намеренията на добрите люде и особено на епископите”, заявява авторитетният канонист Теодор Валсамон^[3]. По тази причина в Свещеното Писание е указан принципът: „Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели (1 Тим. 5:19). Св. Ефрем Сирин допълва: „В никакъв случай не приемай тайно (к. м.) обвинение против духовно лице, но само при наличие на двама или трима свидетели”^[4].

Именно горният принцип е залегнал и във всички канонични разпоредби, касаещи повдигането на обвинение срещу духовно лице, като изискванията към обвинителя са: а) ако обвинението е по дело от граждански характер, тогава не се взема пред вид вярата на обвинителя; б) ако е по църковни дела и свързано с вярата и църковната дисциплина, тогава обвинителят трябва задължително да бъде от числото на верните.

Принадлежността към ДС на синодални архиереи многократно бе обявявано за престъпление срещу вярата, следователно не представлява обвинение от граждански характер. Щом се касае за обвинение свързано с вярата, то свидетелствата, съдържащи се в архивите на ДС, които се ползват като компромати и не са писани от верни, тоест от членове на Църквата, не би следвало да се приемат за благонадеждни.

Също така Държавна сигурност е организацията, която през годините на така наречения преход беше най-усърдно сатанизирана. Дори само досегът с нея под каквато и да било форма се обявяваше за нравствено престъпление. Ако ДС наистина е била „сатанинска” организация^[5], тогава последното, което се очаква от християни, е да се доверяват на нейните архиви особено когато последните се използват за компрометиране на канонични архиереи.

Още със заглавието си статията във Фактор търси скандала, омаскаряването, а не истината. Защото днешният Сливенски митрополит Йоаникий, макар и заведен в системата на ДС като агент Кирилиевич, в далечната 1990 г., тоест преди близо 30 години, е бил снет от оперативен отчет. Което значи, че оттогава той дори за ДС не е повече агент Кирилиевич. Не и за автора на статията обаче, за когото явно продължава да е такъв.

Самият Сливенски митрополит отдавна разкри какво съдържа неговото т. нар. досие. В нарочна пресконференция той каза: „За какво досие става дума? За едно картонче, 2-3 страници къде съм роден, какво съм завършил, какви са ми имената. Самият аз се изненадах, очаквах нещо по така. Не видях нищо. Не съм се подписвал, никакъв донос не съм правил. Това, че някой ме вербувал, да си отговаря. Чух, че в беседа с отговорни тогава ръководители могат да те завербуват, без да те питат, без да подписваш... В картончето пише, че с писмо 1018 от 1990 г. е разпоредено делото да бъде унищожено. Кой е изпратил това писмо, не става ясно. Аз никога не съм изпращал писмо или молба, не съм знаел, че имам досие.”^[6]

След като няма информация, която да уличава митрополит Йоаникий, че е писал доноси и е работил срещу Църквата или срещу свои събратя, крайно нечестно и несправедливо е да се правят внушения за агентурното му минало и да бъде злепоставян на тази основа. Също така проява на изключителна злост и лукавство е да бъде титулуван иначе освен със своя сан. Дори и да не подлежат на съдебна отговорност, продължаващите да го наричат „агент Кирилиевич” се заявяват като хора, занимаващи се не с истинска журналистика, а с писане на пасквили и клевети и като такива те се явяват недостойни за доверието на читателя.

Клеветникът във Фактор се жалва, че Сливенският митрополит е разпоредил да не се дава причастие на „украинци, които не принадлежат към Московската патриаршия”, тоест идват от неканоничната Православна църква на Украйна (ПЦУ). Новата „църква” беше създадена неотдавна със съмнителен томос на Цариградския патриарх и все още не е призната от нито една църква в православния свят. По тази причина твърденията на автора, че разпореждането на митрополит Йоаникий е „скандално” и „ще доведе до международен и дипломатически скандал” са пресилени и лъжливи.

Само за сведение, преди няколко месеца украинските разколници, които посетиха Света Гора, не просто не бяха допуснати до общение, но им беше отказан достъп до повечето манастири. Света Гора е под юрисдикцията на Цариградската патриаршия, но дори Цариградският патриарх не се скандализира от случилото се там, колкото се скандализира анонимният автор от случилото се тук. А в някои обители (като например скита Св. Андрей) направо отказват нощувка на всички поклонници от Украйна с мотива първо да се разберат кой е чужд и кой – свой за каноничната църква (УПЦ-МП). Скандално беше тъкмо поведението на самите представители на ПЦУ, които по време на своето "поклонение" се изкачили на връх Атон, където според свидетели изповядали не Единия истински Бог, а гръмко изревали „Слава на Украйна!”

Където и да отиват украинските разколници, те никъде не са добре приети. В Йерусалимската патриаршия дори им отказаха съслужение на тазгодишната пасхална служба. Има, разбира се, и други случаи, но тъй като те бяха надлежно отразени от медиите, няма да се спираме на тях.

Заедно със Сливенския митрополит на прицел попаднаха и двама духовници от неговата епархия – свещ. Евгений Янакиев и еп. Йеротей Агатополски. Отец Евгений – за това, че е привел разпореждането на своя Владика в действие, а епископ Йеротей – задето си е позволил да оправдае постъпката на о. Евгений. Озлобеният автор на пасквила във Фактор, нямайки за какво друго да се хване, цитира без никаква връзка със статията си изказване на еп. Йеротей за папа Франциск, след което – окончателно самозабравил се – си позволява да се меси и в делата на Св. Синод, изразявайки недоволство, че еп. Йеротей не бил наказан за изразеното от него мнение относно римския папа.

По-нататък анонимният писач продължава да сипе обвинения на ангро, пишейки, че Сливенският митрополит бил известен с „екстремалните си и неправославни възгледи”, без да уточнява какво разбира под това, и квалифицира свещениците от неговата епархия като „русофили”, които „безнаказани правят каквото си поискат”. Отново никакви пояснения защо да са русофили и за какво трябва да бъдат наказани.

„Случващото се в Сливенска епархия – продължава клеветникът-автор – е копиране на действията на руския патриарх Кирил, който забрани на руснаците да се причиствяват в манастирите на  Света гора и в диоцеза на Вселенската патриаршия навсякъде по света” (запазен оригиналният правопис, бел. м.). Патриарх Кирил е забранил на всички членове на Руската църква да се причастяват в диоцеза на Константинопол, докато Сливенският митрополит е забранил на свои клирици да причастяват миряни от неканоничната разколническа ПЦУ, с която нашата поместна църква официално не е влязла в общение.

В предишната си статия по темата (разгледана тук, бел. м.) авторът твърдеше, че „прокремълското лоби бламирало патриарха”, заявявайки без никакви доказателства, че „Москва подготвя неговата смяна", а на негово място щял да бъде поставен Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Година по-рано със същата увереност злополучният гадател вещаеше, че Москва щяла да постави за патриарх митрополит Гавриил Ловчански^[7]. Във Фактор явно се занимават повече с врачуване, отколкото с излагане на фактите...

В сегашната си статия авторът отново унижава патриарха, твърдейки, че за синодалните архиереи той не бил „духовен и морален авторитет”. В случая въпросът обаче изобщо не опира до нечий авторитет, а до липсата на синодално решение относно каноничността на новата украинска формация. Докато няма такова решение всеки архиерей е в правото си да постъпи като Сливенския митрополит, тъй като по канон не е прието разколници да се допускат в общение.

***

Както е известно, жълтата преса си има свои верни читатели, които по правило не се интересуват особено от истината. Те просто обичат тръпката на евтините сензации и се хранят от унижението на себеподобните, защото очевидно така компенсират житейските си несгоди и екзистенциални неудачи.

От Фактор пък за пореден път доказаха това, в което обвиняват другите, а именно: че сами се намират в много тежка политическа и икономическа зависимост. Те си знаят от кого...

Четете още: За агентите без досиета

[1] Двеминутката на омразата в романа на Дж. Оруел „1984” е време, в което на телевизионния екран се появява лицето на „народния враг” и народът излива омразата си върху него.

[2] https://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/agent-kirilievich-ot-ds-zabranil-da-se-prichistyavat-ukraintsi-ako-ne-prinadlezhat-kam-moskovskata-patriarshiya

[3] В тълкуванието на 6-то правило на Втория Вселенски събор.

[4] Преп. Ефрем Сирин, Творения, том. 4.

[5] Според Дойче веле (https://www.dw.com/bg/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8/a-15681844)

[6] https://www.24chasa.bg/Article/1206276

[7] https://www.faktor.bg/bg/articles/obshtestvo/ulitsata/i-bitkata-za-vidinska-eparhiya-kontrolirana-ot-kremal-danail-e-favorit