Вход

Православен календар

­Поучение в Неделя на всички светии

 

2306191428

„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28).

Днес честваме паметта на всички светии, които са се подвизавали на земята с добрия подвиг на вярата и добродетелите и са се преселили на небесата за вечно упокоение и радост.

Ежегодното възвръщане на настоящия празник при нас, братя, е един многократно повтарян призив от светиите към нас – живеещите на земята и подвизаващи се против враговете на спасението за придобиването на нетленното царство – призив да вървим по техните стъпки.

Те ни казват: стремете се неуморно към бъдещото царство и вие, по-малки наши братя, както и ние се стремяхме; нека никакви препятствия не ви възпират по пътя на спасението, както нищо не възпря и нас; бъдете мъжествени и твърди в борбата със своята ленива и греховна плът, отвръщайте се от примамките на измамния, скоропреходен свят и от козните на невидимия враг дявола. Постоянно помнете, че царството небесно се придобива с усилия и че само усърдните търсачи ще го наследят (Мат. 11:12), че „през много скърби трябва” да влезете „в царството Божие” (срв. Деян. 14:22).

Ето ние много се борихме, много претърпяхме и затова сега сме упокоени с вечен и ненарушим покой. И вие понесете много борби и за вас ще настане вечен покой. Живеейки на земята, ние сме чували думите на нашия Спасител и Упокоител: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя”. И с вяра и упование се отзовахме на Неговия зов, дойдохме при Него, всичко претърпяхме за Него и сега получихме от Него обещания покой. Последвайте Го също и вие и Той ще ви упокои в лоното на Своята вечна любов.

Но какво се случва? Когато Сам Владиката и всички светии ни призовават към вечен покой, ние едва-едва или съвсем не обръщаме внимание на тяхното единодушно призоваване и с всички сили се привързваме към земята. Привързваме се с алчността, плътските удоволствия, търсенето на временни почести. Колко малко са хората, които винаги имат в мислите си бъдещия живот и с цялата си душа се стремят към него!

Изконният враг е оплел християните в своите мрежи поради тяхното пристрастие към земните блага и крайната небрежност към ползата на душата. Свързвайки умовете, въображението и сърцата им, за да не могат те дори и да помислят, да не си представят и да не желаят бъдещите блага, каквито „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, (до такава степен те превъзхождат всичко чувствено) що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9).

Така той закрил от тях небето и напълно ги е обърнал към земята: на земята те търсят възможните наслаждения и блаженство и всички блага, а не на небето, за което те са създадени и изкупени с пречистата кръв на Иисуса Христа. Но на земята няма покой за сърцето: след земните удоволствия, след кратковременното плътско наслаждение сърцето става пусто, унило и отпаднало. А причината е, че то е създадено за живот в Бога и за наслаждение с чистите, духовни радости на небесното царство, а не за земята и за земни наслаждения с тленни блага.

Имайте в Мене мир (срв. Иоан 16:33), казва Господ, тоест без Господа няма истински мир за сърцето никъде на земята. Нека не забравяме, братя, и нека по-често си припомняме края на светото изповедание (символа) на нашата вяра: „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век” и да възгряваме в сърцата си вярата в това, че при общото възкресение на мъртвите непременно ще има и въздаяние всекиму според делата. „Ето, ида скоро, казва Господ и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му. Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите”, тоест да влязат в небесния град Иерусалим (Откр. 22:12, 14).

Братя, „Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога”, казва апостол Иаков (Иак. 4:4). Затова „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека” (1 Иоан 2:15-17).

Привързвайте се със сърцата си не към видимото, но към невидимото, „понеже видимото е временно, а невидимото – вечно” (2 Кор. 4:18). Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Iоанна Ильича Сергиева, Том 2-й, СПб, 1894.

Превод: прот. Божидар Главев


Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template1.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти