Вход

Православен календар

Кога за християните е позволено да избягват гонения

 

1806191444

Свещеномъченик Доротей, чиято памет днес честваме, е управлявал църквата в град Тир в продължение на петдесет години. След като се отдалечил в необитаеми и потайни места по време на Диоклетиановото гонение, Доротей се върнал на катедрата при Константин Велики и обърнал към Христа много езичници. През 361 г. по времето, когато управлявал Юлиан Отстъпник, той приел мъченическа смърт в град Уд, на чието място днес се намира град Варна. Доротей Тирски се посочва като автор на сказания за пророците, апостолите и 72-та ученици на Спасителя.

Животът на свещеномъченик Доротей, който се скрил от гоненията срещу християните по времето на Диоклетиан, представлява за нас, братя, поучителен урок, че за християнина е позволено да се отклони от гонения за вярата. Да се избягват гонения е позволено по следните причини:

Първата причина е в недвусмислената заповед на Спасителя: „Кога ви пъдят от един град, казал Господ на Своите ученици, а чрез тях и на всички верни Свои последователи, бягайте в друг” (Мат. 10:23).

Втората причина е, че чрез избягване на гоненията християните по този начин проявяват любовта си към своите гонители, като ги спасяват от страшната отговорност за проливане на невинна кръв. Св. Григорий Богослов, разглеждайки въпроса дали е позволено на християните да се отклоняват от гонения, отговаря утвърдително, защото „християните при цялото си мъжество и готовност да търпят, трябва да имат пред вид своята полза, но и да щадят гонителите, за да може, доколкото е възможно, да не увеличават опасността, в която се намират техните врагове”[1].

Третата причина, поради която трябва да се избягват гоненията е, че в това се проявява смиреното съзнание за своите немощи, отсъствието на горделива самонадеяност и надежда на Божията помощ, защото духът е бодър, а плътта – немощна, казал Спасителят. И наистина колкото и опитен да е човек в житейски план, до каквото и съвършенство да е достигнал, той никога не може да бъде освободен от изкушенията, никога не може да разчита на своята твърдост и невъзможност за греховно падение.

В житието на св. Пахомий Велики се привежда следният пример за пагубността на самонадеяността. Един монах с висок духовен живот, стремейки се към висша степен на съвършенство, желаел да стане мъченик за Христа, но тъй като по това време Църквата се наслаждавала на мир, той не знаел как да удовлетвори желанието на сърцето си. Виждайки у св. Пахомий дара на чудотворство и признавайки го за Божий угодник, самопрелъстеният монах многократно идвал при него и просил светеца да се помоли на Бога, та Господ да го удостои с мъченически венец.

Колкото и Божият угодник да го съветвал да не питае такива горделиви помисли в сърцето си, но мъжествено да понася монашеския подвиг и така да спечели небесно съжителство с мъчениците, всички увещания на св. Пахомий били напразни. Старецът не преставал със сълзи да го моли за това. Накрая му казал: „Аз ще се помоля за теб на Спасителя на света да ти даде възможност да пострадаш, но ти се пази, доколкото е възможно, за да не би вместо изповядване на Христовото име да се отвърнеш от него в часа на жестоките мъчения. Ти се заблуждаваш, желаейки да се подложиш на напасти, когато Сам Господ ни учи да се молим да не бъдем въведени в изкушение. Ако желанието ти е толкова силно, тогава нека бъде както искаш”.

След две години се случило така, че някои братя монаси били в отдалечено място да събират тръстика. Тъй като доста се забавили, преподобният Пахомий извикал този монах и му казал: „Иди при братята и им занеси храна”. Монахът тръгнал на път, но минавайки през пустинята попаднал на варвари езичници, които живеели в непристъпните планини. Те взели монаха в плен и го отвели в своето селище. Там му казали: „Ела и се поклони на нашите богове”. Монахът дълго отказвал да принесе жертва на идолите, но страхът от мъчения и смърт принудил нещастния да извърши изменническо поклонение и да се отрече от Христа. След това те го освободили като техен едноверец, но какво би могло да замени погибелта на неговата душа?! Така монахът чрез своята самонадеяност не избегнал тежко падение и погубил многогодишния труд на своите подвизи.

Ако това се е случило с опитен в духовния живот подвижник, то какво да кажем за нас, които сме още неопитни младенци в подвизите на благочестието?! Допустимо ли е да сме самонадеяни и безотговорни, виждайки постоянните изкушения и съблазни на този свят? Можем ли днес безопасно да желаем и търсим мъченически подвизи, или ако не друго, то поне скърби за изповядването на Христовото име? Не е ли по-добре и по-безопасно да избягваме съблазните и усърдно да молим Господа да ни избави от изкушения? Който живее внимателно, избягва общуването с лоши хора, не се отнася лекомислено към човешки обичаи, не поощрява своите прищевки, но живее скромно и богобоязливо, такъв човек стои точно на пътя на спасението, такъв човек Сам Господ ще подкрепи и запази от напасти и греховни падения. Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат, която и в немощ проявява голяма сила.

Затова, братя, нека не мечтаем и не мислим високо за себе си, но смирено да изпросваме за всичко помощ от Бога и в Него само да търсим всесилна защита от нападенията и изкушенията от страна на нашата грехолюбива плът, от света, лежащ в зло и от дявола, изконния и непримирим враг на нашето спасение.

Свящ. Григорий Дьяченко, Полный годичный круг кратких поучений, составленных на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев

 


[1] Св. Григорий Богослов, Творения, ч. I, изд. 3, стр. 115.

module-template1.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти