Вход

Православен календар

Възкресението на мъртвите – необходимост, произтичаща от Божията справедливост

 

1406191348

Корен на всяко добро дело е надеждата във възкресението. Защото очакването на наградата укрепява душата във вършенето на добро. Защото всеки работник с охота понася трудовете, когато предвижда, че трудът му ще бъде заплатен; а у тези, които се трудят без да знаят дали ще им бъде заплатено – и тялото и душата изнемогват преждевременно.

Воинът, който очаква награда, охотно тръгва срещу враговете; и обратното, никой воин, намирайки се на служба при безразсъден цар, който не дава заплата на воините за трудовете им, няма да иска да умре за него. Така и всяка душа вярваща във възкресението пази сама себе си както подобава; а невярващата във възкресението се отпуска и погива.

Вярващият, че тялото ще възкръсне, пази тази одежда и не я осквернява с прелюбодеяния, небрежейки за своето тяло като да е чуждо. И тъй, вярата във възкресението на мъртвите е важно наставление и учение на Светата Съборна Църква, важно и особено нужно. И макар да са много онези, които му противоречат, истината свидетелства за неговата правота. Противоречието е разнообразно, а истината – еднообразна.

Вникни и в самия закон на справедливостта и се обърни към самия себе си. Ти имаш различни подчинени, едните са добри, другите – лоши. Добрите ти, разбира се, награждаваш, а лошите – наказваш. Ако пък си съдия, тогава хвалиш добрите и наказваш престъпващите закона.

И тъй, у тебе, смъртния човек, се наблюдава справедливост. А у Бога, вечния Цар на всички, нима няма да има справедливо възмездие? Нечестиво е това да се отрича. Обърни внимание на нещата, които говоря. Много убийци са завършили живота си ненаказани. Къде е Божието правосъдие? Често убиецът е виновен за петдесет убийства, но у него отсичат само една глава. Къде ще приеме той наказанието за останалите четиридесет и девет убийства? Ако няма да има съд и възмездие след края на този свят, тогава ти ще обвиняваш Бог в неправосъдие.

Впрочем не се чуди на забавянето на съда. Всеки подвижник бива увенчан или посрамен след завършъка на подвига. И определящите награда за подвижника никога не го увенчават по време на подвига, но чакат, докато всички подвижници завършат подвига си, за да може после, като разгледат всичко подробно, да отредят на всеки заслужените награди и венци. Също така и Бог, когато подвигът все още продължава в този свят, макар и да помага колкото е нужно на праведните, но съвършената награда ще им въздаде отвъд.

Поучения огласительные

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

module-template6.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти