В този ден неделя Седма след Пасха празнуваме и честваме 318-те свети богоносни отци, участвали в Първия Вселенски събор в Никея.

Поводът и причината да се свика този събор били следните. Нашият Спасител и Господ Иисус Христос, като възприел човешка плът и изпълнил по неизказан начин цялото Божие домостроителство (дело) за човешкото спасение, в слава се възнесъл на небето и седнал отдясно на Бога Отца. Господ Иисус - въплътеният предвечен Син Божи, бил истински съвършен Бог и истински съвър­шен човек. Като човек Той възприел същинската наша човешка природа, а като Бог има една и съща природа, каквато има Бог Отец и Бог Св. Дух. Това е основна истина на християнската православна вяра.

Обаче в египетския град Александрия се явил един свещеник на име Арий, който не споделял това учение на св. Църква. Той учел, че Иисус Христос не бил истински Бог, единосъщен и равночестен на Отца, а бил най-съвършеното Негово творение. Арий успял да привлече на своя страна някои архиереи като например известния църковен историк Евсевий Кесарийски, Евсевий Никомидийски, Павлин Тирски и др.

Лъжеучението на Арий започ­нало широко да се разпространява сред вярващите и застраша­вало веровото единство на Църквата. Това наложило да се свика всехристиянски събор, на който било обсъдено и осъдено това уче­ние. Съборът бил свикан със съдействието на тогавашния римски император Константин Велики, канонизиран впоследствие за светец, през 325 година в малоазийския град Никея.

На този събор, както се спомена, присъствали 318 отци-епископи от цялата вселенска църква и затова съборът бил наречен „вселенски”. Между най-изтъкнатите свети отци, които присъствали на събора, нека споменем Александър Александрийски, Николай Мирликийски, Спиридон Тримитунски, Силвестър папа Римски, Евстатий Антиохийски, Макарий Йерусалимски, Осия Кордубски и др. Секретар на събора бил младият александрийски дякон Атанасий.

На този събор било осъдено учението на Арий като еретическо и самият Арий бил осъден на анатема и низвергнат от свещеническия му чин. Съборът формулирал и приел православното учение за Бога Отца и въплътения Син Божи Господ Иисус Христос в седем члена съгласно с Христовото евангелие. После на Втория Вселенски събор, съ­стоял се в Цариград през 381 г. по повод ереста на Македоний, който неправилно учел за третото лице на Св. Троица Св. Дух, този символ бил допълнен с още пет члена и затова е известен под името „Никео-Цариградски”. В него се съдържат основните истини на светата православна вяра.

На Първия Вселенски събор бил решен и въпросът за празнуване на великия християнски празник Пасха (Възкресение Христово) в първия неделен ден след първото пролетно пълнолуние, както и били постановени 20 правила относно управлението на Църквата.

Въпреки че Арий бил осъден, той продължавал да насажда своето лъжеучение, което застрашавало единството на Църквата. Той подал молба до император Константин да бъде отменено нало­женото му наказание и отново да бъде приет в църковно общение. Императорът счел молбата за искрена и в името на църковния мир настоял пред цариградския патриарх Александър да бъде удовлет­ворена въпросната молба. Патриархът не бил съгласен с царската воля, но не намерил в себе си сили да й се противопостави. Опре­делен бил и денят на помилването на Арий и приемането му отново в лоното на Църквата. През нощта в навечерието на този ден пат­риархът усърдно се молил Богу да не допусне да бъде приобщен към Църквата осъденият от Вселенски събор еретик.

На другия ден, когато Арий, съпроводен от своите съмишленици, отивал към църквата „Св. Апостоли” (по-късно на нейно място бил построен от император Юстиниан величественият храм „Св. София”), където трябвало да стане приобщаването, почувствал по пътя порив към естествена физиологическа нужда. Отбил се в едно отходно място, но тук позорно завършил своя живот. Намерен бил мър­тъв с изхвърлени вътрешности. Така патриархът се избавил от трудността да изпълни едно несъгласно със съвестта му дело, а Христовата Църква — от бедата да приеме злочестивия еретик.

По молитвите на светите 318 отци от Първия Вселенски събор, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас! Амин!

Синаксар, (Празнични четива от Триода и Пентикостара), СИ, София, 1977.
Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай