Понякога демоните коварно се отстраняват или се скри­ват проявите им тъй, че при бездействието на страстите да се промъкне и гордостта.

Почти всеки грях се върши поради услаждането от себеугаждане и се изкоренява или чрез страдания и скърби – волни или неволни, – въздействие на покаянието, или под въздействието на някаква беда, идваща при нас по Божия промисъл. „Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света” (1 Кор. 11:31-32).

Ако дойде при тебе неочаквано изкушение, не обвинявай този, чрез когото е дошло, а търси защо е дошло, и ще се попра­виш. Защото чрез него или чрез някой друг, трябвало е да изпиеш горчивината от чашата на Божиите съдби.

Колкото си по-злонравен, толкова по-малко се отдалеча­вай от страданията, та като се смириш чрез тях, да победиш гор­достта.

Изкушенията донасят на човеците понякога удоволствия, понякога скърби, а понякога телесни страдания. Защото Лекарят на душите по Своите съдби дава лекарства с оглед причината на страстите, залегнала в душата.

Изкушенията се изпращат на едни за изглаждане на предишните грехове, на други – за прекратяване на вършените сега, а на трети – за предотвратяване на бъдещите, освен тези, които идват за изпитание на човека, както е било с Иов.

***

Братът казал: „Отче, моля те, кажи ми как въздържанието изсушава похотта.”

Старецът отговорил: „Въздържанието учи да се ограничава­ме от всичко, което не задоволява някаква крайна необходимост, а само доставя удоволствие. То не позволява да се докосваме до нищо, освен до необходимото за живота, не позволява да тичаме след приятното, а заповядва да търсим само полезното и опреде­ля храната и питието според нуждата, като не допуска да се нат­рупват в тялото излишъци, а само поддържа живота в тялото, па­зейки го освободено от желанията на похотта. Ето как въздържа­нието изсушава похотта. И обратно, удоволствията, изобилието на храна и питие разпалват тялото и предизвикват силни пориви към срамна похот, влачейки човека като животно към беззаконно съвкупление. Тогава очите стават безсрамни, ръцете – необузда­ни, езикът говори само това, което гали слуха, и ухото охотно слу­ша само суетното. Тогава умът нехае за Бога и душата не само мислено блудства, но увлича и тялото към срамното деяние.”

***

Пет са причините, поради които хората се обичат помежду си, за тяхна похвала или осъждане: или заради Бога – доброде­телният човек обича всички, а добродетелният е обичан дори от неправедния; или по естеството, – както родителите обичат деца­та, и обратно; или поради тщеславие – както този, който е хвален, обича тези, които го хвалят; или от корист – както богатия обича­ме за това, което получаваме от него; или поради сластолюбие – например чревоугодникът обича тези, които, като негови съмиш­леници, го канят често на пиршества. Първата любов е похвална, втората – двустранна, а останалите – греховни.

Ако едни ненавиждаш, а други – нито обичаш, нито нена­виждаш; едни обичаш, но посредствено, а други обичаш много силно, това неравенство е показателно, че ти си още далече от съвършената любов, която внушава да обичаме еднакво всеки човек.

Наставления за духовен живот, (преп Максим Изповедник и преп. Симеон Нови Богослов), Съставител и преводач Сливенски митрополит †Йоаникий, СИ, 2001 г., Из „За любовта" (Втора стотица).