Проповед за Неделя 2-ра след Пасха. Томина Неделя
Днешната света Неделя е наречена в Църковния устав «Неделя на апостол Тома». И на светата Литургия се чете евангелското повествование за явяването на Възкръсналия Господ на апостолите в присъствието и на апостол Тома (Иоан. 20:26-29).
След възкресението Си Господ Иисус Христос се явил на Своята Майка Пресвета Богородица, както разказва за това «Синаксарът»; явил се на Мария Магдалина (Марк 16:9; Иоан. 20:11-17); явил се на мироносиците (Мат. 28:9-10); явил се на Лука и Клеопа, когато отивали за селцето Емаус (Марк 16:12-13; Лук. 24:13-33); явил се на Симон Петър (Лук. 24:34); явил се на учениците Си, без Тома, в Сионската горница (Иоан. 20:19 —23).
Другите ученици казали на Тома: «Видяхме Господа!» А той им рекъл: «Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!» (Иоан. 20:25).
Тома, братя и сестри, бе един от дванадесетте Христови апостоли (Мат. 10:3; Марк 3:18; Лук. 6:15; Деян. 1:13). И той знаеше, както останалите ученици, предсказанието на Господа Иисуса Христа, че на третия ден ще възкръсне. Обаче сега, когато учениците му казаха, че видели Господа, тоест, че се изпълнило предсказанието, той не може да повярва и преживява вътрешна борба поради всичко, което напоследък бе станало с техния Учител: съден, осъден, разпнат, умрял, погребан, гробът запечатан и заварден от стража. И в душата му има неудържим порив сам да види и повярва. Той иска да види Възкръсналия, както са Го видели останалите ученици, за да повярва твърдо и непоклатимо.
Тома е образ на човек, който не приема без сам да провери съдбоносните факти, големите събития, необикновените явления, тъй важни за личния му духовен живот, пък и за живота изобщо на всеки човек. Той е образ на човек със силен устрем – чрез непосредствено убеждение да повярва и изповядва вярата си.
След осем дни Възкръсналият Спасител пак се явил на учениците Си, когато с тях бил и Тома. Застанал посред тях и им рекъл: «Мир вам!» После казал на Тома: «Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъде невярващ, а вярващ!» Отговорил Тома и Му рекъл: «Господ мой и Бог мой!» (Иоан. 20:26).
«А защо Възкръсналият не се е явил на Тома веднага, а чак след осем дни?» – така пита свети Иоан Златоуст и отговаря: «Забавил се, та Тома през туй време, като слуша убеждаванията на учениците и като чува от тях все едно и също, да се възпламени от голямо желание да стане по-твърд във вярата си в бъдеще».
Осем дни в душата на другите апостоли сияе светлината на Възкресението Христово и ги изпълва с радост и духовно веселие, а в душата на апостол Тома осем дни има борба и смут. Кое е станало причина за това печално явление? Та нали и Тома, както другите апостоли, е оставил всичко и е тръгнал след Христа? Нали и той е бил Негов неотлъчен спътник? Нали и той е слушал усърдно проповедите Му; замислял се е върху всяко слово, и понякога е питал Христа за някои разяснения (Иоан 14:5)? Нали и той не по-малко от другите ученици е обичал Спасителя и даже искал да умре с Него (Иоан 11:16)? Защо се е случило така, че той изпаднал в тревожно неверие и мъчителна борба? Свети апостол и евангелист Иоан Богослов ни обяснява: «А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус» (Иоан. 20:24).
Чуйте: Тома не бил с апостолите, не бил в горницата, дето всички останали ученици били събрани, когато Иисус им се явил. Затова и не се удостоил да види Възкръсналия Спасител. Не видял Светлината Христа, затова в душата му се загнездил мрак; не се доближил до Истината Христа, затова и в ума му възникнало неверие. И Тома би погинал духовно, ако Сам Възкръсналият Господ не го спасил със Своето божествено посещение.
Да се поучим, братя и сестри, от този пример: колко рисковано е за вярващия християнин да отсъства от неделното и празничното богослужение, да не бъде в храма, в събранието на Божията Църква. Даровете на благодатта, които ние получаваме в светите Тайнства, ако не ги възгряваме чрез ревностно посещение на храма Божий и сърдечно молитвено участие в богослужението, могат да оскъднеят, и в нашата душа да угасне светликът на вярата, както изгасва кандилцето, ако не му се долива олио, и да се появи отначало хладно съмнение, а после мрачно и гибелно неверие. Да, братя и сестри, голяма духовна загуба е да се отлъчваме от Църквата и да не бъдем съвместно с Църквата в молитвено общение с Бога и Небето.
Да внимаваме и да се стараем да подражаваме на първите християни, за които четем в книгата Деяния на светите апостоли следното: «И постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите… Всички вярващи бяха заедно… единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога» (Деян. 2:42-47).
Празнувайки Неделята на свети апостол Тома, нека урокът от неговото отсъствие от Сионската горница да се запечата дълбоко в съзнанието ни, и всякога усърдно да откликваме на камбанния звън, който ни кани в Божия дом за духовно освежаване и небесно благословение.
Да идваме, братя и сестри, в храма Божи, за да разпалваме в себе си искрата на доброто, която всяка душа носи, та като деца на Небесния Отец, да изпълняваме Неговата света воля и да постигнем вечния живот в Небесното царство! Амин!
Сборник проповеди, СИ, 1976 г.