Слово за Вход Господен в Иерусалим
В Евангелието се посочват три случая, когато Господ е плакал: плака Той вчера при гроба на Своя приятел Лазар; ще плаче в Гетсиманската градина по време на молитвата към Отца – да Го отмине чашата на страданията; плаче днес при вида на погиващия Иерусалим.
Гетсиманските сълзи са тъй възвишени и тайнствени, че за тях би било прекалено дръзко да се беседва на всеослушание. И сълзите във Витания са тайнствени, тъй като защо, би казал някой, трябвало да се плаче при гроба на този, който след минута щял да бъде призован от гроба.
Днешните сълзи в Иерусалим са прости и ясни. Господ плаче за Иерусалим, защото Иерусалим не е разпознал времето, когато е бил посетен и сам не плаче за своите грехове.
И тъй, това са сълзи за нас, възлюбени слушателю, защото те са проляти от Господа несъмнено не само за Иерусалим, а и за нас с теб, истинските грешници!
Това са сълзи за теб, непослушни сине на Църквата, който отхвърляйки от себе си светото иго на вярата, възложено върху теб още от благочестивите ти родители, си се предал на волнодумство и подигравка със светинята!
Това са сълзи за теб, жестоки господарю, който си забравил, че всички ние имаме обща природа и общо за всички упование във вечния живот, а ти угнетяваш твоите подопечни като че те са били създадени не за слава Божия и не за тяхното вечно спасение, а за да работят тежка работа, удовлетворявайки твоите прищевки!
Това са сълзи за теб, безчувствени богаташо, който си позволил душата ти да бъде поробена от бездушния метал, погребвайки сърцето си и всички свети чувства в неправедни сметки и изчисления!
Това са сълзи за теб, недостойни пастирю на Църквата, който вместо да бъдеш Божии уста за народа и предстоятел пред Бога за хорското невежество, стоиш между олтара и събранието на верните като варосана стена, на която е написана не милостта Божия, а твоето собствено осъждане!
Господ и досега плаче за всеки грешник. И как да не плаче, когато грешникът върви право към бездната, от която връщане назад няма и имайки в ръцете си залога за вечния живот, безумно го заменя срещу суета и тление!
Как да не плаче за грешника, когато толкова много средства са употребени за примирението му с Бога, за да му бъдат върнати правата върху загубения рай и за да придобие небесното Царство, а всичко ще се окаже напразно и усилията няма да дадат плод! И когато се приближи и видя града, заплака за него.
Не помогнали Господните сълзи на Иерусалим. Този град не разбрал тайната на благодатния вход в него и сълзите проляти за него и затова бил предаден да бъде тъпкан от народите.
Не ще помогнат Господните сълзи и на нас с теб, възлюбени слушателю, ако ние подобно на иерусалимците останем безчувствени към нашите грехове. За да бъдат умити нашите грехове с безценните сълзи на Господа, необходимо е те да бъдат примесени с нашите собствени сълзи за греховете ни, за да може тази печал, изпълнила сърцето на Господа, да премине в нашата душа и да изгони от нея всички нечисти и зловредни греховни радости.
Затова не се чудете, ако вместо към веселие ви призоваваме към плач. Нека пророкът възкликва: Ликувай, дъще Сионова! Това е зов към чистите души. Те могат и трябва според апостола да се радват не само сега, но и винаги (Филип. 4:4). А ние по-скоро трябва да плачем, отколкото да се радваме, защото и досега сме в неразкаяни грехове. Грешниците не бива да се радват, казва Сам Господ. Впрочем тази свята печал по Бога няма да попречи на истинската радост, присъстваща у грешника, каквито сме всички ние, и може да произрасте точно от сълзите. И наистина, вижте колко радостен ще бъде за нас празникът Възкресение Христово, ако настъпващата седмица прекараме в сълзи на покаяние! Той ще бъде тъй светъл както никога досега, с което да ни сподоби всички нас Господ със Своята всемогъща благодат! Амин.
Сочинения Иннокентия, архиепископа Херсонскаго и Таврическаго. Том I, СПб, 1872.
Превод: прот. Божидар Главев