Отговор, даден на император Лъв Арменец по повод поклонението на светите икони от свт. Никифор, патриарх Цариградски, чието пренасяне на мощите Църквата чества на 13/26 март

Често православните християни биват обвинявани в идолослужение заради поклонението на светите икони. Техните обвинители обикновено се позовават на Втората Божия Заповед, която гласи: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи”^[1].

Отговор на тези обвинения е дал и св. Никифор, патриарх Цариградски, когато император Лъв Арменец го запитал следното:

– Не на Моисей ли Бог е казал: “Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята: не им се кланяй и не им служи”? На какво разумно основание вие изписвате икони, и тази чест, която подобава на Самия Бог, отдавате на създадените от вас образи и икони? Което идолопоклонниците са вършели в древността, това правите и вие сега, пренебрегвайки Божията заповед, дадена на Моисей, а чрез него и на нас, новоблагодатните верни християни?

Светейшият патриарх отговорил:

– Нима ти не знаеш защо на израилтяните след излизането им от Египет е била дадена заповед от Бога да не си правят кумири и всякакво подобие? Поради това, че животът в Египет приучил израилтяните към нечестието и идолопоклонническото многобожие на египтяните, които боготворели ту някои хора, отдавна умрели, ту небесните птици, земните зверове, влечугите, рибите и различни чудовища, правели им подобия и им се покланяли като на истинния Бог.

За да изкорени идолопоклонството сред израилтяните, към което били привикнали в Египет, Бог им дал заповед да не правят кумири и никакво подобие, но не е забранил да изписват честни образи и икони, които служат не за унижаване, а за умножаване на Богопочитанието. Защото не е ли създал Моисей по заповед на същия Този Бог скинията, и обковал със злато от всички страни Ковчега на завета, в който се пазели скрижалите, Аароновият жезъл и маната^[2]? Нима не Бог е заповядал да направят златни херувими и да ги поставят над кивота в скинията, и по завесите на скинията нима не били изтъкани подобия на херувимските лица? И всичко това не се ли почитало от израилтяните като честно и божествено, а пред всичко това те не се ли покланяли на Бога и не принасяли ли жертви?

Когато те се покланяли и принасяли жертви пред скинията, кивота и херувимите, то не на скинията, нито на кивота, нито на херувимите се покланяли и принасяли жертви, но на самия Бог, живеещ на небесата; а скинията, кивота и това, което било в него, както и подобията на херувимите те почитали честно, като божествени, а не обоготворявани предмети, както постъпваме и сега, покланяйки се на светите икони, палейки пред тях свещи и кандила.

Ние се покланяме не на дъската и на боите, но на самия Христов лик, на въплътения Бог, изобразен на иконата, и не Христовото Божество изписваме на иконата - защото То, като невидимо и непостижимо, не е възможно да се изобрази, - но изобразяваме Христовото човечество, видяно някога с човешки очи и осезавано с ръка, и не наричаме Христовата икона Бог, но изображение на лицето на Христа Бога. Пред иконата на Христа Бога ние Му се покланяме като на Бог, а Христовата икона почитаме като божествен предмет, но не я обожествяваме. Същото трябва да кажем и за иконата на Пресвета Богородица и на другите светии, в които се почита Сам Бог, дивен в Своите светии.

Но започвайки с ветхозаветното, ние още не сме завършили. Нима Бог не е заповядал на Моисей да издигне в пустинята медна змия, та хората, ухапани от змии, да идват и да поглеждат към нея? И тази медна змия не е ли била чудотворен образ, чудесно изцеляващ тези, които претърпявали ухапване от живи змии? Защото тази змия имала целебна сила не сама по себе си, но от Този, Когото предизобразявала. Тя била предобраз на Христа, нашия Спасител, Който трябвало да се издигне на кръстното дърво, според думите, казани по-късно от Самия Христос в Евангелието: “и както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий”^[3]. И какво чудно има в това, че и сега светите икони биват чудотворни, щом още във Ветхия завет ставали чудеса от медната змия? Но както тази змия вършела чудеса не сама по себе си, а със силата на Този, Когото предизобразявала, така и светите икони биват чудотворни със силата на изобразените на тях лица.

Да си припомним и Соломоновия храм: вменил ли Бог в грях на Соломон това, че в построения храм той направил други, освен направените от Моисей, по-големи златни херувими, и изобразил техни подобия по стените, стълбовете и вратите и направил медно море на дванадесет изваяни вола? Бог не само не му вменил това в грях, но даже показал, че това дело Му е благоугодно, когато Сам посетил този храм и всичко, което е в него, защото е казано: “Облак изпълни дома Господен. И свещениците на можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен”^[4].

И така, споменатата преди от тебе, царю, заповед на закона Божий да не се правят всякакви подобия, дадена на Моисей, унищожава само езическото идолопоклонство, а не нашето християнско благочестие, - почитането на светите икони. Ако Бог с тази Своя първоначална заповед изобщо забраняваше всяко изписване и подобие на честните лица, както забранявал нечестивите изображения, то би противоречал Сам на Себе Си, заповядвайки след това на Моисей, както беше казано, да устрои скинията и нейните принадлежности, както и да издигне направена от мед змия.

Но не подобава да се говори така: Бог не противоречи Сам на Себе Си, и както е верен във всичките Си слова, така е свят и във всичките Си дела. Той е заповядал със слово да не се правят езически кумири; а да се изобразяват свети икони за църковно украшение и слава Божия - на това е научил на дело, и Сам е наставил Моисей, заповядвайки да се изобразят подобия на лицата на херувимите.

Жития на светиите, месец юни, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.

[1] Изх. 20:4.

[2] 3 Цар:7 и нататък.

[3] Иоан 3:14.

[4] 3 Цар. 8:11.