В Нитрийската планина живял и удивителният подвижник Ор. Видът му бил ангелски. И въпреки че бил старец на деветдесет години, тялото му не било отпаднало, а лицето му било светло и бодро. Още на пръв поглед внушавал уважение.

Първоначално се подвизавал дълго време във вътрешната пустиня, но после основал манастири във външната, като насадил на мястото на блатото дървета, които израсли и образували цяла гора. Говореха, че преди той да дойде, на това място нямало дори храсти. А насадил тази гора от плодни дървета, за да нямат нужда братята, които ще се съберат да живеят около него, да ходят далеч за насъщната храна.

И наистина, в неговите манастири се събрали над хиляда братя, за които той полагал големи грижи, като се молил на Бога за тяхното спасение и се трудил да не търпят недоимък в необходимото. Неговите монаси, когато се събирали в църква на богослужение, приличали на ангели, когато хвалят Господа.

Въпреки че бил неграмотен, имал благодатния дар да познава много добре Писанието. Когато братята му поднасяли Библията, почвал да чете като грамотен, понеже я знаел наизуст. Той обяснявал на братята Светото Писание, молели се заедно, причастявали се с Тялото Христово и тогава пристъпвали към материалната трапеза, защото такъв е обичаят на великите духоносни мъже - да не вкусват телесна храна преди да нахранят душите си с духовна.

Цялото братство свидетелства за неговата добродетел и особено богоблажената Мелания, която беше идвала тук преди мен. Аз не го заварих жив. Когато разказват за него, непременно ще добавят, че той никога не лъжел, не се кълнял, не злословил и не говорил без нужда.

Преподобни Паладий епископ Скитополски, Лавсаик или животопис на светите отци, изд. „Тавор”, София

Четете още: Авва Ор