Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Покаялият се Закхей

 

0902191404

Слово в Неделя на Закхея

Днешното Евангелие, възлюбени братя, ни учи чрез примера на началниците на митарите Закхей на добрата наука да подаваме милостиня на нищите, да се каем в действителност, а не само на думи, и да възмездяваме ближните си за щетите, които сме им нанесли (Лк. 19:8). То учи всички, и богати и не толкова богати, на науката на действеното покаяние, на науката за това как чрез щедрата и посилна милостиня към бедните и въздаянието за ощетените да придобиваме велика и богата милост и благоволение от Господа и вечно спасение за душите си.

Закхей бил митар - човек, който откупвал правото да събира данъци от своите съграждани, а тези събирачи на данъци често извършвали тази дейност не без грях, дори много грешали. Те изтръгвали, тъй да се каже, дължимото от народа с всякакви притеснения и неправди, само и само да вземат двойно и тройно повече от това, което самите те плащали на римските чиновници, назначени от Рим за събирането на данъците, и колкото е възможно повече да се обогатят за сметка на народната нужда.

И по тази причина Закхей бил много богат и много мразен от народа, който и го наричал грешник. Но този грешник – дивен си ти, Господи, във всичко! – с идването на Господ в Иерихон и в дома на неправдата, се осъзнал, познал безобразието и гибелността на сребролюбието, натрупването на богатства чрез неправда и жестокосърдие, и искрено се покаял пред Господа за всички свои неправди, ставайки праведник. „Половината от имота си, Господи, казал той, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно”.

Блажен е този глас на каещия се митар, който почувствал цялото блаженство при посещението на своя дом от първата Благост и Извора на блаженството за всички разумни твари! Как изведнъж се преродил митарят! Този, комуто преди това било известно само изкуството за натрупване на богатство, сега изведнъж познал добрата наука да подава и раздава и усърдно да размотава това кълбо, което по-напред усърдно намотавал.

Нека това послужи като пример за нас, братя и сестри! Много има и днес, братя мои, между нас, макар и не именно между нас, жестоки митари, които се блазнят от лесна печалба и неправедно обогатяване, само че за огромно съжаление те никак не приличат на евангелския митар.

Всичко, което неправедно натрупал Закхей, раздал на бедните, които очевидно не били малко и в онова време, както и сега, и които той ощетил. На такива той възвърнал четворно, а нашите митари, които са натрупали бързо богатство и то далеч повече от Закхей, го държат само за себе си и дори не помислят да раздадат на бедните неправедно придобитото. Или – каква дързост и гордост – те дори се надсмиват над онези, които подават или раздават на бедните, които според тях не заслужават и парче хляб. Всички те, видите ли, били тунеядци и пияници, всички без изключение. Е, наистина, по-лесно е всички да осъдиш, вместо да се постараеш да различиш истинския беден от този, който се преструва на такъв.

Да предположим, че и между бедните няма човек без грях, всички хора са грешни и между тях наистина има пияници и тунеядци. Но аз ще кажа слово на строг съдия, което слово не е мое, а Господне, и да видим те какво ще отговорят: „С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” (Мат. 7:2). Чисти и праведни пред Бога ли сте вие, които тъй строго съдите по-малките си братя?

А вие – бих им казал аз – вие, винаги добросъвестни труженици, въздържатели, целомъдрени, неразтлени до дълбините на сърцето си и нестяжателни, вашето богатство с праведни трудове ли натрупахте? Не ви ли изобличава съвестта за лъжи, неправди, подкупи, за празност, за пуста и користна игра, взаимна вражда и неприязън, пиршества, всевъзможен разкош и т.н.?!

Как смеете вие да поглеждате критично и да осъждате по-малките братя на гладуване и едва ли не на гладна смърт?! Нима естеството на бедните е от желязо, а не е подобострастно и слабо, както у всички нас?! Нима на тях не им е позволено да пият, да ядат или да се сгреят в топло място, след като са се вкочанили от студ в продължение на часове? Не, нашите митари са жестоки, макар да са родени и възпитани в нашата християнска, небесна и любвеобилна вяра и макар да живеят и се ползват от нейните неизброими блага. Но дали всъщност се ползват? Евангелският митар сияе като светла звезда с действеното си покаяние и милосърдие, на него сме длъжни и ние да подражаваме.

Дано всеблагият и всемогъщ Господ да смекчи нашите сърца и сърцата на всички заможни и състоятелни люде. Защото е станало обичайно бедните да бъдат само ругани, презирани, да бъдат наричани тунеядци, а никой да не се старае да им намери работа, или пък да им даде дреха за да могат да се трудят в студа, за това никой не се загрижва. Но нима на мъката може да се помогне с ругатни и презрение? Отидете при тези бедни с действителна помощ: облечете ги, нахранете ги, дайте им работа и ще видите, че те с радост ще работят. Или ако лично не можете да го сторите, дайте материална помощ на енорийските центрове за устройването на Дом на Трудолюбието, за да може в него да се създадат постоянни работни места, за да могат нашите и вашите тунеядци да не ядат хляба си даром. Просто се погрижете да им дадете посилна работа и няма повече да има тунеядци. Впрочем всички те са плод и на нашето жестокосърдечие, липса на внимание, на нашата гордост и самоугаждане. Не само те са виновни за своята празност, но и обществото.

Помислете какво бихте правили вие, ако попаднете в тяхната среда или се окажете на тяхно място. Дано избави Бог всеки от тяхната участ и да благодарят на Бога щастливците на този свят за това, че те при всичките си грехове, волни и неволни, живеят в доволство и разкош, че всякакви блага се изливат върху тях като река, да се каят те за своя суетен живот, за своите игри и забавления. И нека не забравят, че когато им е много топло, светло, сито и весело, на други им е много, много студено, гладно и безкрайно тъжно. Амин.

Протоиерей И. И. Сергиев (Кронштадтский). Простое евангельское слово русскому народу: статьи для чтения по воскресным и праздничным дням всего год.

Превод: прот. Божидар Главев 

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template13.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти