Днес с радост честваме кръщението на нашия Господ. Но не ни ли прилича повече, братя, днес да страдаме и да скърбим?! Кръщението на св. Иоан било „покайно кръщение” (Марк. 1:4) и от цялата „Иудейска страна” идвали при него на Йордан за да се кръстят от него и да „изповядат греховете си” (Марк. 1:5).

Значи когато при Иоан дошъл и Спасителят Христос заедно с останалите, Той дошъл като грешник и по вид „към злодейци биде причислен” (Ис. 53:12). Той – несравнимо по-светият от всички светии по Своето Божество и съвършено непричастният към греха по Своето човечество! И от кого приема кръщение Той – Царят на царуващите и Господарят на господаруващите? От един от Своите раби.

„Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, казал Му изуменият Иоан, а Ти ли идеш при мене” (Мат. 3:14). В такова унижение виждаме ние нашия Господ при Неговото кръщение! Затова пък от друга страна, вижте и колко славно било то за Господа и колко спасително за нас.

Точно след като Христос приел кръщението от Иоан и започнал да излиза от водата, веднага се отворили над Него небесата и Светият Дух в телесен вид, „като гълъб”, слязъл над Него и от небето се раздал глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:16–17; Лк. 3:22). С такава чест не бил удостоен нито един от кръстените от Иоан и това ясно показало на всички Кой бил кръстилият се Иисус.

Изминали били вече около тридесет години от Неговото Рождение, но до това време Той оставал в почти пълна неизвестност както за иудеите, сред които живеел, така дори и за Иоан, при когото дошъл да се кръсти. А сега изведнъж Той бива „явен на Израиля” (Иоан. 1:31).

И как бива явен? Тържествено пред лицето на небето и земята, в присъствието на всички, които били свидетели на Неговото кръщение.

Как се явява? В цялата слава на Своето Божество, така че позналият Го Иоан от това време започнал да проповядва за Него на иудеите: „ето Божият Син, ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света” (Иоан. 1:29, 35).

Как се явява? В чудно и още никога небивало явно за сетивата откровение или богоявление на цялата Пресвета Троица. За да засвидетелства за Него на целия свят като за истински Син Божий, явил се на земята в чувствен вид на човек, се явява сега на Йордан и Отец в явен за сетивата глас, който бил обърнат към Него – Сина; явил се и Светият Дух в явен за сетивата вид на гълъб, който слязъл над кръстилия се Иисус. Няма съмнение, че не само целият долен, но и целият горен свят бил свидетел на това славно и необичайно богоявление и явяване на света на въплътилия се Син Божий.

Впрочем колкото и славно да било кръщението на нашия Господ за Него самия, Той се кръстил собствено не заради Себе Си, а заради нас. Не за Себе Си, защото Той нямал нужда от кръщение, бидейки съвършено безгрешен по Божество и по човечество. За нас, защото от самото Си рождение, като наш Изкупител, Той взел върху Себе Си греховете на цялото човечество и всичко, което извършил на земята, извършил го единствено за това, за да ни избави от греха.

С тези чужди, но доброволно поети върху Себе Си грехове, Той дошъл и сега да се кръсти от Иоан. Следователно в лицето на Иисуса се кръстило от Иоан цялото човечество; в лицето на Иисуса предзнаменателно слязъл Дух Светий върху цялото човечество; в лицето на Иисуса и към целия човешки род се отнесъл пророчественият глас на небесния Отец: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.

Защото със Своето кръщение от Иоан, Христос, по израза на св. Иоан Златоуст, «след като изпълнил и иудейското кръщение, отворил дверите и за кръщението на новозаветната Църква» (Беседа върху Мат. XII, 3), – за това кръщение, в което ние действително се очистваме от всеки грях, за това кръщение, в което върху всеки човек действително слиза Дух Светий и всички хора наистина стават синове на небесния Отец и Божии чеда.

Може ли след това, братя, да не тържествуваме в този ден, в който с такава слава се явил на света нашият Спасител и когато в Неговото лице и ние всички сме се кръстили в Йордан и сме приели Светия Дух, «Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче» (Рим. 8:15)?

Да бъде днес нашата радост съзнателна и разумна. Едновременно с това да бъде тя чиста и свята, каквато подобава само на току-що кръстилите се и удостоилите се да приемат Светия Дух. Амин.

Митрополит Макарий (Булгаков), Слова и речи.

Превод: прот. Божидар Главев