Вход

Православен календар

Истанбулският патриарх Вартоломей смята славяните за подчовеци в Православието

 

3110182340

Новият чуден свят на автокефалната православна църква в Украйна, ако плановете за създаването й се осъществят, се очертава все по-отчетливо. Константинополският патриарх Вартоломей се оказва последовател на теорията на расовото превъзходство неистово изповядвана и налагана от нацистите в Третия Райх под ръководството на Адолф Хитлер. Само че на православна почва.

Това личи от неговото изявление, направено по време на заседанието на управата на гръцката диаспора в Истанбул, състояло се на 21 октомври.

„Независимо от това дали се харесва на нашите руски братя или не, все пак рано или късно те ще приемат решението взето от Константинополския патриарх, защото те нямат друг избор”, буквално заяви той и всичко това можеше някак да се възприеме, ако не беше следното: патриарх Вартоломей поясни, че е добре запознат с някаква, както той се изразява, „черна пропаганда” против него, а също и с „добре заплащани статии, които са породени от това, че (внимание!): Нашите братя славяните не могат да търпят първенството на Вселенската патриаршия и нашата нация в Православието”.

Коя нация? Гръцката? Но Гърция е на Балканите. Там си имат своя Еладска Православна Църква. Византийската нация, или както е по-правилно да се каже нацията на Източната Римска империя? Тя обаче отдавна не съществува на територията на Турската република, както не съществува на практика и самият Константинопол, чието място сега е заето от мегаполиса Истанбул. Пък и във Византия е имало голяма смесица от народи – от араби и негри до викинги, без дори да споменаваме славяните. Но гърците са над всички в съзнанието на патр. Вартоломей. Първенство и като следствие превъзходство по право принадлежащо на нацията.

А славяните, оказва се според неговата логика, са недъгави човеци, подчовеци[1], които имат комплекси във връзка с превъзходството и първенството на гърците. На пръв поглед би могло да ни се стори, че патр. Вартоломей изключва украинците от числото на славяните, щом като така се е загрижил за автокефалията на бъдещата църква на съседите ни. Но това съвсем не е така. Патриарх Вартоломей няма да позволи на украинските йерарси да управляват своята църква. Защото те са:

а) подчовеци в Православието и

б) гърците имат първенство и превъзходство. Затова те трябва да бъдат поети в нежната майчина константинополска длан, за да бъдат комплексираните добре управлявани, както би сторил всеки добър и умен стопанин. Така може и до измерване на черепите да се стигне, както се е правело в нацистка Германия.

Не пръв сред равни, а главенстващ над всички – този постулат патр. Вартоломей се опитва да припише на своята патриаршия и лично на себе си. Това го разбират всички, но точно такива откровения едва ли някой е очаквал. Може и ново приветствие да му измислят в Украйна. По нацистки мотиви.

Един гръцки митрополит за расовото превъзходство на гърците над славяните

„Ако славянските народи са забравили, че гърците са им дали културата и че са приели светлината на християнската вяра от християнския светилник на гръцка Византия посредством гръцките мисионери и че за това са длъжни поради благодарност да отдават дължимото почитание и благосклонност към гръцката раса, която ги е възпитала и просветила, а не да се проявяват като низки и неблагодарни неприятели, то всеправославното съзнание ще унищожи техните мрачни и вероломни планове… От гореказаното ясно се вижда, че Гръцката Православна Източна Църква отново е призвана да води след войната (Втората световна, бел. прев.) гигантска църковна борба, от една страна против западната римокатолическа църква и нейната пропаганда, а от друга – против славянския комунизъм и славянските църкви.”[2]

Благодатный Огонь

Превод: прот. Божидар Главев

Бележка на Редакцията: Някои добре забравени прецеденти

Единственият не грък заемал някога поста Константинополски патриарх от османския период насам е сърбинът Рафаил І (1475-1476). Наричан от гръцкия историк Кигалас „човек преварварски”, той бива подложен на издевателства от собствените си подчинени и хвърлен в тъмница от тях, а после развеждан на верига като куче из Цариград[3].

През втората половина на XVІІІ век гръцкият националистически елемент започнал да прониква и там, където съвсем не се очаквало той да има място. Архиерейските постове в Йерусалимската патриаршия, населена предимно с араби, започнали да се заемат от гръцки архиереи. В България като архиереи били назначавани българи само в изключителни случаи и на нежелани от гърците места, като вместо гръцкия архиерей бил поставян евтино струващ български викарий, който управлявал вместо гърка, като последният си стоял в Константинопол.

Що се касаело до училищата в Йерусалимската патриаршия, там съвсем нямало такива. Местните гръцки архиереи сметнали, че не си струва да бъдат полагани усилия за образование на арабите. Ситуацията в България била по-различна. Църковнославянската литургия била заменена с гръцка, обучението в училищата се водело по старата методика, но на мястото на българския насила налагали изключително трудния за българите древногръцки. И българските свещеници се научили да произнасят гръцките молитви като папагали без изобщо да ги разбират. С парите на заможни български търговци се откривали гръцки учебни заведения в български градове, където изобщо нямало гръцко население. Руският пътешественик архим. Антонин (Капустин), обикаляйки земите, населени с българи, влязъл в едно училище, където пред децата имало гръцки книги и ги попитал: „А на български можете ли да четете?”„Още не”, отговорили те. И това било в някакво малко частно училище[4].

По време на турското робство клирът на Цариградската патриаршия провежда систематична проелинистка асимилаторска политика сред негръцкото население. Известни са много случаи на изгаряне на български книги, като това се случвало дори на безметежния Атон. Елинистите казвали: „Славянската книга или съдържа това, което го има и в гръцките книги, или пък е писана от някой българин или сърбин, следователно нищо не струва”.

През 1766 г. бива сложен край на самостоятелността на Печката патриаршия, а през 1767 г. бива отнета автокефалията и на Охридската архиепископия. Сръбската и Българската църкви са поставени под властта на екзарх, назначаван от Цариградската патриаршия. Предприети били незабавни мерки за етническо прочистване на клира. Всички сръбски архиереи на новоприсъединената Печка патриаршия били изгонени, а местата им заели гръцки архиереи. Подобни действия с по-голяма или по-малка сила се предприемат и в местата населени с българи[5].

 


[1] Подчовек (Untermensch) е определение, придобило гражданственост с разпространението на нацистката и расистка идеология – бел. прев.

[2] Митрополит Закинфский Хризостом. Две главные опасности // Екклисиа. № 29–30 от 1 августа 1947 г. (официальный орган Элладской Церкви); цит. по  Проф. С. Троицкий. Где и в чем главная опасность? // ЖПМ, №12 декабрь 1947.

[3] Вж. статията "Етнофилетизмът – трамплин към уния с Рим"бел. прев.

[4] „Из Румелии”, стр. 113,  цит. по Исторiя Греко-Восточной Церкви под властiю турокъ, Лебедев, А. П., Сп. Б. 1903, стр. 127 - бел. прев.

[5] Вж. статията "Архонтство, фанариотство и етнофилетизъм – 2" - бел. прев.

Други статии от същия раздел:

module-template12.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти