Вярвам, че животът ти съвсем не е лек. И болестта на твоите родители, и всичко, което се прави не тъй, както на теб ти се иска, всичко това те измъчва.

Но ето как Христовият ученик ни учи за всичко да благодарим. Той казва: „Непрестанно се молете. За всичко благодарете” (1 Сол. 5:17-18). „За всичко” – това означава за всички скърби и за всички неприятности, които ни се случват в живота.

Да, преди всичко трябва да укрепим вярата в сърцето, че всичко се извършва по волята Божия. Трябва да се съгласим да предадем себе си на тази Свята воля. Трябва да се смирим в сърцето си и да признаем, че сме недостойни за нещо по-добро. Само тогава е възможно за всичко да благодарим.

Епископ Игнатий (Брянчанинов) учел своите ученици винаги, когато се намират в скърби, а също и по време на радост, да повтарят благодарствените думи към Бога тъй често и тъй продължително както и Иисусовата молитва: „Слава Богу за всичко!” и пак: „Слава Богу за всичко!”

При тази молитва ропотът отстъпва от сърцето, смущението изчезва и на сърцето става така мирно и радостно… У Господа има светлина, която прогонва всяко смущение. Само душата да би пристъпила с вяра към Него!

Преподобная Арсения Уст-Медведицка (Себрякова), Письма.

Превод: Десислава Главева