Вход

Православен календар

Неделя 11-та след Петдесетница

 

1108181658

Притчата за двамата длъжника Господ завършил с тези думи: „Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му” (Мат. 18:35). Като че се иска нещо толкова малко: прости и ще бъдеш простен; а когато си простен, то си и приет в милостта; а когато си приет в милостта, ти си станал участник във всички съкровища на милостта. Значи, ето ти и спасение, и рай, и вечно блаженство. Такава велика придобивка срещу нещо толкова дребно – това, че сме простили!

Да, това е дреболия, но за нашето самолюбие няма нищо по-тежко от това да простим. Някаква неволна неприятност тайно причинена нам, тъй че никой да не види, ние може би ще простим, но ако е само нещо по-значително, пък и сторено пред хората, както и да ни молят – прошка няма.

Има обстоятелства, при които искаш или не искаш, но не можеш да изкажеш своето недоволство, и затова мълчиш, но мълчи езикът, а сърцето говори и чертае зли планове. Ако пък неприятността се повиши с още една степен, тогава и удържане няма: нито срам, нито страх, нито вреда, нищо не може да ни удържи. Кипналата самост прави човека да е като умопобъркан и този, който й се е поддал, започва да дрънка глупости. 

В такова нещастно положение най-често изпадат не какви да е хора, а колкото по-цивилизовани, толкова по-чувствителни към оскърбления и толкова по-трудно прощаващи. Взаимоотношенията външно все още остават ненакърнени, но вътрешно е налице съществен раздор. А в същото време Господ иска от нас да прощаваме от все сърце.

Мысли на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template8.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти