Напълно споделям Вашето мнение за манастирите. Тяхното състояние е подобно на пролетния сняг в последните дни на март и първите на април: отгоре сняг като сняг, а отдолу – разяждаща пролетна вода: тя ще разяде този сняг при първата подпомагаща я промяна на климата.

Важен признак за края на монашеството се явява изоставянето на вътрешното делание и удовлетворяването на егото с външни дейности. Твърде често зад актьорската показна външност е скрита страшна безнравственост. За истинските монаси няма място в манастирите заради монасите-актьори. Заради такова житие, чуждо на вътрешното делание, което е единственото средство за общение с Бога, хората стават непотребни за Бога, както преди потопа Бог обявил на тогавашните прогресисти. Но пък им дарувал 120 години за покаяние.

Дори някой да би се решил да възстанови монашеството, той не би имал средства и пособия за това възстановяване: монаси няма, а актьорите нищо няма да направят. Духът на времето е такъв, че по-скоро трябва да се очакват окончателни удари, а не възстановяване. „Спасяващият да спасява своята душа”, са казали светите отци.

Дошла е пролет, не ще се забави и лятото, и жътвата. За монашеството о. Никандър имаше същото разбиране, каквото и аз. Наричаше манастирите пристани според даденото им от Бога предназначение, но казваше, че тези пристани са се превърнали в морски бездни, в които търпят крушение и погиват много хора, които в света са водили съвсем приличен живот.

Някои, обръщащи се към него, той съветваше да се въздържат от постъпване в манастир. Трябва из основи да се познава днешното положение на манастирите, които на някои, гледащи повърхностно на нещата, биха могли да се привидят и като места за спасение. Най-малкото, при избирането на манастир, човек трябва да бъде изключително внимателен и предпазлив.

Святитель Игнатий (Брянчанинов), Избранные письма, часть 1.

Превод: прот. Божидар Главев