Вход

Православен календар

Как правилно да се разбират думите на Спасителя от Лука 14:26

 

0507181202

„Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик.”

Ненавистта в думите на Спасителя не е безчувствие, а решително отстраняване, при което присъщата любов към родителите се принася в жертва на нещо по-добро (св. Теофан Затворник)[1].

Внимавай да не се съблазниш от това изречение поради своята простота и неопитност. Защото Човеколюбецът не учи на безчовечност и не внушава самоубийство, но желае щото искреният Негов ученик да възненавиди своите роднини само тогава, когато те се явяват за него препятствие в делото на богопочитанието и когато при отношенията си с тях той бива възпрепятстван да върши добро. Но в обратния случай, когато те не го възпрепятстват, Той дори учи да ги почита до последното издихание. И само как учи? С най-доброто учение, тоест със собствените си дела. Защото Той се покорявал на Иосиф (Лк. 2:51), независимо от това, че той не бил в собствен смисъл Негов баща, а мним такъв. И към Своята Майка Той винаги проявявал голяма загриженост дотолкова, че и когато висял на кръста, не забравил за Нея, но я поверил на Своя възлюбен ученик (Иоан 19:26–27).

Това, което твърдим, е видно и от заповедта човек да възненавиди душата си. Защото чрез тази заповед несъмнено се заповядва не да убиваш себе си, но да се отстраняваш от душевните пожелания, които ни отлъчват от Бога, и да не се загрижаш за душата (живота) си, ако ти предстои мъчение, защото след това ти се предлага вечна придобивка. (бл. Теофилакт Охридски)[2].

Апостол Павел казва: „Мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея” (Еф. 5:25). Ученикът заповядва да се обича жената, а Учителят казва: „който не намрази жена си не може да бъде Мой ученик”. Нима едно възвестява Съдията, а друго учи проповедникът? Или е възможно едновременно да ненавиждаш и да обичаш? Но ако вникнем в силата на заповедта, то ще можем да правим и едното и другото чрез разделение. Ще обичаме онези, които са свързани с нас с плътско родство и които са ни близки, и ще ненавиждаме, ще избягваме и няма да искаме да знаем за онези, които са враждебни към Божия път, по който вървим. Ала за да се покаже, че Господ извежда тази ненавист към близките не от душевно неразположение, а от любов, Той веднага добавя, казвайки: „та дори и самия си живот”.

И тъй на нас ни се заповядва да ненавиждаме ближния също както и душата си. Ние ненавиждаме душата си, когато не следваме нейните прищевки, когато противостоим на нейните усилия, когато се борим с нейните наслаждения. И така тя някак чрез ненавистта става любима, когато бидейки презряна се насочва към по-доброто. Точно така трябва да изразяваме и ненавистта си към ближните, като обичаме в тях това, което са те за нас и ненавиждаме това, с което те ни препятстват по Божия път (св. Григорий Двоеслов)[3].

Обяснявайки горе приведените слова на Господа, великият Варсануфий казва: „Как се отрича човек от себе си? Просто като оставя естествените желания и тръгва след Господа. Затова и тук Господ говори собствено за естественото, а не за неестественото. Защото ако някой остави само неестественото, то той все още не е оставил нищо свое собствено заради Бога, защото противоестественото не му принадлежи. А този, който е оставил естественото винаги може да каже заедно с апостол Петър: „ето, ние оставихме всичко и Те последвахме, какво ще стане с нас?” и да чуе блажения глас на Господа и чрез обещанието да се увери в наследяването на вечния живот. Какво оставил Петър не бидейки богат и с какво се похвалил, ако не с оставяне на своите естествени желания? Защото ако човек не умре за плътта, живеейки духом, той не може да възкръсне с душата си. Както у мъртвеца съвсем няма естествени желания, така ги няма и в духовно умрелия за плътта (св. Игнатий (Брянчанинов)[4].

Превод: прот. Божидар Главев

 


[1] Письма святителя Феофана Затворника к будущему старцу Феодосию Карульскому Святогорцу, Русский Паломник. 2001. № 24.

[2]  Блаженный Феофилакт Болгарский, Толкование на Евангелие от Луки.

[3] Святитель Григорий Великий (Двоеслов), Сорок бесед на Евангелия, Беседа 37.

[4] Святитель Игнатий (Брянчанинов), Приношение современному монашеству, Глава 7.

module-template1.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти