Вход

Православен календар

Проповед в Неделя 2-ра след Петдесетница

 

1006181510
Проповед на св. Ап. Павел в Берия

„И казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.”
Мат. 4:19

Днешното евангелие ни представя, братя, такава картина. Целият свят е покрит като че с гъст мрак (Ис. 8:22) заради незнанието на истинния Бог, дълбоката тъма на страстите помрачава умовете. Галилея – тази земя на богоизбрания израилски народ, се е уподобила на езическа страна. Жителите й, обръщайки всички свои помисли към земята с нейните страсти, не само не търсят, но са и враждебно настроени към пришествието на небесната светлина, защото тази светлина би разпръснала тяхната тъма, която те възлюбили повече от светлината. В „езическа Галилея” (Ис. 9:1) идва Предвъзвестеният от пророците Емануил, въплътилият се Бог Слово, Който трябвало да ни възвести за Отца, скрит досега от очите на хората, така че те с очи гледали и не разбирали (Ис. 6:9).

Оттогава тази „светлина в мрака свети” (Иоан 1:5), светлина тиха, приятна, привличаща към себе си с неудържима сила. И оттогава никой не може да устои пред сладостното, смекчаващо душата усещане на тази светлина. Всички, изоставяйки житейските си занимания, които потискат търсенето на светлината, се стичат към дошлия на земята Велик Пророк, Който изцелява всяка немощ – Носителя на Самото Божество.

Но за да направи тази светлина явна за всички люде, Божественото Слово избира способни да Го вместят съсъди, които да разпространят Неговото сияние по цялата земя. То намира апостолите, които изпраща в света, за да може „техният звук [да] се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената” (Пс. 18:5).

Сърцеведецът намира тези съсъди, способни да възприемат светлината сред тази тъма и сянка смъртна, в която пребивавали всички люде. Само в глъбината на душите на тези прости и невежи на вид хора можело да се забележи слабо сияние на Божествената светлина, запалена от словата на пророците. Словата на последните внедрили у тях очакване на Спасителя на света Христос и предизобразили пътя, по който Той ще очисти сърцата на хората като Агнец Божий, вземайки върху Себе Си греховете на света и бидейки унизен повече от всички синове човечески.

И ето сега, когато този отдавна желан от всички народи (Агей 2:7) Устроител на човешкото спасение се явил при израилския народ, при когото първо бил пратен за да го благослови (Деян. 3:26), започнал да привлича към Себе Си способните да придобият Царството Небесно. Той откъсва апостолите от земните им дела, необходими само за поддържане на този кратък земен живот и им посочва занятие по-добро и по-възвишено, чието значение е по-необятно от всички векове. Отсега нататък те вместо безсловесни риби ще трябва да ловят разумни човешки души и да ги привличат в Христовите мрежи, разпрострени над целия свят, да ги привличат в мрежите на Божествената любов, много по-сладостни от мрежите на всяка земна любов и удоволствие. Защото кое е по-сладостно от Божествената любов така неизмеримо превъзхождаща неочистената от всякакъв вид страсти земна любов, която самоволно устройва за себе си множество душевни мъки и независимо от това никога не даваща на душата пълноценен живот?!

Но това, което се извършило с апостолите, призоваването да бъдат ловци на човешки души, не е ли призвание и за всички нас? Защото не сме ли и ние длъжни непрестанно да разпростираме Христовите мрежи, за да улавяме в тях „тия малките”, поверени нам? Мрежите на тази наша любов, неволно привличаща към нас сърцата на всички живеещи с нас хора, само че любов не земна, която сама в себе си включва толкова много препятствия пред улавянето на други души, а любов очистена от Христовото слово, чрез което били очистени (вж. Иоан 15:3) предварително и апостолите, уловили целия свят със своята проповед.

Тъмата, която сега виждаме навсякъде около себе си, не трябва ли да изпълни сърцата ни с жалост и ревност да очистим самите себе си, а след това и другите? И „светлината на света” (Иоан 8:12) - Господ, Който се молил Неговият Отец да приведе в единение с Него всички вярващи в Неговото име (Иоан 17:20), няма да остави без Своята помощ онези, които проникнати от любов към по-малките Негови братя желаят да бъдат „светлината на света” и „солта на земята” (Мат. 5:13–14), за да я очистят от злото. Амин.

Священномученик Фаддей (Успенский), архиепископ Тверской, Проповеди.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти