„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Още една пречка пред признаването на Македонската Православна Църква
Печат на Охридската архиепископия от 1516 г.
Освен канонични, Македонската православна църква има и сериозни исторически проблеми за своето признаване, или по-точно непризнаване, от останалите поместни православни църкви.
Въпросът за църковния живот в историко-географската област Македония винаги е бил свързан с политическото положение на Балканския полуостров, с включването на областта в една или повече държави. Но всички тези държави, дори и тогава, когато налагали своя йерархия във владяната от тях територия, имали официално признати църкви. Такива църкви с ранг патриаршия през средновековието имали и Византия, и България, и Сърбия. Такава била Вселенската цариградска патриаршия и зависимата от нея Охридска българска архиепископия по време на османското владичество. Такива самостоятелни в края на XIX и първата половина на XX век са църквите на България, Гърция и Сърбия.
Като държава Македония никога не е съществувала до края на Втората световна война. Опитите да се говори за македонска държава по времето на Самуил в края на Х и началото на XI век са груба фалшификация на историческите факти. Историята не познава и отделен македонски етнос до края на Втората световна война, когато с държавен декрет живеещото в продължение на векове в тази област българско население е обявено за “македонско”. От само себе си се разбира, че в тази област никога не е имало и македонска църква до края на Втората световна война.
Днешната Македонска православна църква няма нищо общо и никога не е била наследник и продължител на Охридската българска архиепископия. Както е добре известно, тази архиепископия бе създадена от Византия за нейните политически цели, за асимилация на българското население в Македония. В отделни периоди диоцезът й попада ту в България, ту отново във Византия, ту в Сърбия, а накрая и в Османската империя, за да бъде ликвидирана през 1767 г. от своя създател – Вселенската цариградска патриаршия. А това, че земите на днешна република Македония са влизали някога в диоцеза на тази Охридска българска архиепископия, далеч не дава право на приемственост със съвременната Македонска православна църква.
Днешна Македония като държава се простира само върху един дял от историко-географската област Македония Вардарския. Нима Егейският и Пиринският дял нямат същите права над Охридската българска архиепископия, за да бъде тя узурпирана само от Македонската православна църква?
Канонично и исторически нито един от архиeреите на Македонската православна църква няма право да включва в титлата си названието “македонски”. Същото се отнася и за архиепископа и той няма право да се нарича “охридски”. А ако все пак тази архиепископия бъде възстановена, тя трябва да носи истинското си име “Охридска българска архиепископия”, а нейният предстоятел “охридски български архиепископ”*.
„Църква и църковен живот в Македония”, Глава VІ. Петър Петров, Христо Темелски, София, 2003.
* Както е написано например в хрисовулите на имп. Василий ІІ Българоубиец, с които се санкционира автокефалията на Българската църква - Охридската архиепископия след превземането на България от Византия през 1018 г.:
І хрисовул: "В различни времена човеколюбивият Бог е дарявал на нашето царство велики и безбройни блага, но всички тях превъзхожда съединението на властта на българите с властта на ромеите под един ярем. Поради туй ние утвърдихме благочестивейшия монах Иоан да бъде архиепископ на България и ръководител на делата на архиепископията..."
ІІ хрисовул: "Тъй като след изложението на този сигилий относно това, каква епархия да има всяка българска епископия, светейшият архиепископ на България помоли нашето царство да състави и друг сигилий за останалите негови епископии... Тъй като в царуването на Петра в България тази епископия блестяла с достойнството на архиепископия, а след това архиепископите са преминавали от едно място на друго, един в Триадица, друг във Воден и Мъглен, сетне ние намерихме сегашния архиепископ в Охрид, (то) и самият Охрид да има архиепископ, а в Дръстър да се ръкополага епископ."
ІІІ хрисовул: "Настоящият сигилий е даден от нашето царство на светейшата архиепископия на България, за да владее тя без пречка епископиите на Сервия, Стаг и Верия. Пред вид на туй, че и те се намират в българските предели, с настоящия наш сигилий ние ги причислихме към останалите епископии и утвърдихме правото на архиепископията на България над тях..." - бел. ред.