Печат на Охридската архиепископия от 1516 г.

Освен канонични, Македонската православна църква има и сериозни исторически проблеми за своето признаване, или по-точно непризнаване, от останалите поместни православни църкви.

Въпросът за църковния живот в историко-географската област Македония винаги е бил свързан с политическото положение на Балканския полуостров, с включването на областта в една или повече държави. Но всички тези държави, дори и тогава, когато налагали своя йерархия във владяната от тях територия, имали официално признати църкви. Такива църкви с ранг патриаршия през средновековието имали и Византия, и България, и Сърбия. Такава била Вселенската цариградска патриаршия и зависимата от нея Охридска българска архиепископия по време на османското владичество. Такива самостоятелни в края на XIX и първата половина на XX век са църквите на България, Гърция и Сърбия.

Като държава Македония никога не е съществувала до края на Втората световна война. Опитите да се говори за македонска държава по времето на Самуил в края на Х и началото на XI век са груба фалшификация на историческите факти. Историята не познава и отделен македонски етнос до края на Втората световна война, когато с държавен декрет живеещото в продължение на векове в тази област българско население е обявено за “македонско”. От само себе си се разбира, че в тази област никога не е имало и македонска църква до края на Втората световна война.

Днешната Македонска православна църква няма нищо общо и никога не е била наследник и продължител на Охридската българска архиепископия. Както е добре известно, тази архиепископия бе създадена от Византия за нейните политически цели, за асимилация на българското население в Македония. В отделни периоди диоцезът й попада ту в България, ту отново във Византия, ту в Сърбия, а накрая и в Османската империя, за да бъде ликвидирана през 1767 г. от своя създател – Вселенската цариградска патриаршия. А това, че земите на днешна република Македония са влизали някога в диоцеза на тази Охридска българска архиепископия, далеч не дава право на приемственост със съвременната Македонска православна църква.

Днешна Македония като държава се простира само върху един дял от историко-географската област Македония ­Вардарския. Нима Егейският и Пиринският дял нямат същите права над Охридската българска архиепископия, за да бъде тя узурпирана само от Македонската православна църква?

Канонично и исторически нито един от архиeреите на Македонската православна църква няма право да включва в титлата си названието “македонски”. Същото се отнася и за архиепископа ­ и той няма право да се нарича “охридски”. А ако все пак тази архиепископия бъде възстановена, тя трябва да носи истинското си име “Охридска българска архиепископия”, а нейният предстоятел “охридски български архиепископ”*.

„Църква и църковен живот в Македония”, Глава VІ. Петър Петров, Христо Темелски, София, 2003.

* Както е написано например в хрисовулите на имп. Василий ІІ Българоубиец, с които се санкционира автокефалията на Българската църква - Охридската архиепископия след превземането на България от Византия през 1018 г.:

І хрисовул: "В различни времена човеколюбивият Бог е дарявал на нашето царство велики и безбройни блага, но всички тях превъзхожда съединението на властта на българите с властта на ромеите под един ярем. Поради туй ние утвърдихме благочестивейшия монах Иоан да бъде архиепископ на България и ръководител на делата на архиепископията..."

ІІ хрисовул: "Тъй като след изложението на този сигилий относно това, каква епархия да има всяка българска епископия, светейшият архиепископ на България помоли нашето царство да състави и друг сигилий за останалите негови епископии... Тъй като в царуването на Петра в България тази епископия блестяла с достойнството на архиепископия, а след това архиепископите са преминавали от едно място на друго, един в Триадица, друг във Воден и Мъглен, сетне ние намерихме сегашния архиепископ в Охрид, (то) и самият Охрид да има архиепископ, а в Дръстър да се ръкополага епископ."

ІІІ хрисовул: "Настоящият сигилий е даден от нашето царство на светейшата архиепископия на България, за да владее тя без пречка епископиите на Сервия, Стаг и Верия. Пред вид на туй, че и те се намират в българските предели, с настоящия наш сигилий ние ги причислихме към останалите епископии и утвърдихме правото на архиепископията на България над тях..." - бел. ред.