За тоталитарния дух на протестите срещу БПЦ

20 Май 2018 | Филип Бакърджиев | Печат |

190520181415

Европредседателство, евроинтеграция, плурализъм, толерантност... Който все още не си е изхвърлил телевизора през прозореца, със сигурност напоследък е принуден да слуша тези думи ежедневно. Но и да го е изхвърлил, пак няма къде да избяга, защото с тях буквално са облепени и вестници и списания, а в интернет пространството по други въпроси почти не се пише.

Наскоро отново се заговори за Македония и за това как България може магически да си я „върне” чрез въпросната евроинтеграция. Мнозина са готови да платят всяка цена, ако се наложи дори от кесия, която не им принадлежи. Биха дали всичко, което България може да даде, а и това, което не може, само за да чуят едно „благодаря” на македонски и да получат потупване по рамото от Брюксел. Действа се емоционално, с огнена страст и пълна убеденост в успеха на начинанието, без да има каквато и да е гаранция, че крайната цел ще бъде постигната. А всеки, който се осмели, по каквито и да е съображения, да не се подчини на този план, веднага бива окачествен като национален предател и служител на чужди интереси, следователно трябва да бъде всячески преследван и елиминиран като такъв, който пречи на „прогреса” и „евроинтеграцията”.

Въпреки приятното пролетно време, този леден тоталитарен полъх ясно можеше да се долови на 16 май пред Синодната палата, където основателят на Фондацията „Българска памет” д-р Милен Врабевски и водещият на предаването „Вяра и Общество” Горан Благоев протестираха със свои съмишленици срещу решението на Св. Синод БПЦ да не участва в тържествата по повод 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия, които ще се проведат в Македония на 27 май. Синодалното решение, което беше взето на базата на Устава на БПЦ, беше аргументирано съвсем ясно: Българската Православна Църква е правоприемник на Охридската архиепикопия, а не Македонската. Следователно, ако БПЦ вземе участие в тържествата в Охрид, ще признае по този начин за правоприемник МПЦ и ще се отрече от собствения си устав, от историческата си и канонична легитимност.

Повод за тази статия са следните изказвания на организаторите на протеста господата Врабевски и Благоев, станали достояние на българската общественост във връзка с решението на Св. Синод, а именно:

„Взетото на последното заседание решение е в пълен разрез с обещаното от Светия Синод само преди 6 месеца и категорично демонстрира обслужването на външни антибългарски интереси.”^[1]

„Протестът ще бъде израз на гражданската ни позиция и огорчение от откровената антидържавна дейност, водена от Светия Синод.”^[2]

„Зад гърба на патриарха направиха комплот, тайните служби трябва да се задействат. Да се провери чуждото влияние върху институции, които работят като държава в държавата в полза на други интереси. Това е под чужд диктат. Надявам се да се сезират специалните служби.”^[3]

„Това решение все пак показва, че поне петима митрополити в този Синод имат и отговорност пред Бога, и отговорност пред националните интереси и мисля, че тези хора заслужават адмирации... За съжаление другите 8 митрополити трябва да отговарят и пред Бога, и пред съвестта си защо взеха това решение.”^[4]

„Не може една евроатлантическа независима държава да има диктат, който е в унисон с чужди държавни интереси.”^[5]

И още.

„Битката ще продължи! Аз лично прекратявам комуникацията си с тази институция, докато не бъде сменен този Св. Синод - той работи срещу България.”^[6]

„Както каза моят приятел Давид Леви от Еврейската общност в България: „Дали тези архиереи са същите, които спасиха или участваха активно в спасяването на евреите по време на Втората световна война?“. - Не, не са.”^[7]

„Църквата трябва да върви заедно с държавата, и да бъде от помощ, защото в Православието има цезаропапизъм, и трябва да има съобразяване с държавната политика. Това означава: царят е начело и след това е Църквата.”^[8]

Не може да не ни порази непоследователната аргументация, двойните стандарти и откровено анархичния светоглед на господата Благоев и Врабевски. Тяхното отношение към Църквата в момента не се различава от това на ДС в миналото. За тях БПЦ не е Тяло Христово, а просто институция, създадена да обслужва нечии политически цели, и с която всеки има право да се разпорежда. При положение, че журналистът Горан Благоев от години е обсебен от идеята за недопустимата намеса на държавата в църковните дела, сега крещи със своя съмишленик: „Църквата трябва да се подчини на държавната политика и ако откаже, трябва да сменим Синода!” Досущ като в онова дамгосано минало, само че далеч по-шумно, по-грубо и невъзпитано. Особено притеснителна е и очевидно тоталитарната им реторика спрямо Църквата, която говори, че ако тези люде разполагаха с власт, то със сигурност биха се постарали да наложат реална репресия. На практика те започнаха твърде много да приличат на това, срещу което уж се борят.

Колкото до техния истеричен патриотизъм – получава се така, че именно господата Благоев и Врабевски са тези, които поддържат позицията на СССР, Тито и БКП, признавайки абсурдите на македонизма в името на геополитиката, при това на антибългарската геополитика. Нищо чудно утре да поискат да признаем македонския език или че Гоце Делчев е бил македонски националист, борещ се за независима Македония.

Усещането, което подобни протести предизвикват, е смесица от горчивина, недоумение и притеснение. Притеснение, защото подобни изказвания, третиращи опонента като враг, несъгласния – като предател, и изразяващия различна от тяхната позиция – като чужд агент, са характерни именно за тоталитарните режими с техните репресивни методи за саморазправа с инакомислещите, а не за цивилизованите общества.

Изказването пък на г-н Леви, цитирано от д-р Врабевски, е особено скандално, предполагайки едно нееднозначно тълкуване. В най-добрия случай на архиереите се гледа като на хора, които не биха си мръднали пръста, за да спасят преследваните евреи, а в най-лошия – като на такива, които дори биха били съучастници в тяхната депортация. Единственото морално право, което г-н Леви, като говорещ от името на Еврейската общност, може да има по този въпрос, обаче, е да декларира вечната си признателност към БПЦ и България. Църквата е помогнала на евреите, а не обратното и това не бива да се забравя, нито да се превръща в предмет на спекулации. Подобни инсинуации са не просто безвкусни, те са направо обидни. Впрочем нерядко най-добрият начин да изкажеш благодарност е с мълчание.

Протестиращите Благоев, Врабевски и другите с тях не изразяват просто своето несъгласие със Синода, нито търсят някакъв диалог, в рамките на който по един културен и цивилизован начин да изложат своите аргументи. Не, те изискват, те настояват Синодът безпрекословно да се подчини на техните искания, безусловно да капитулира пред тяхната „справедлива” кауза, а ако откаже – незабавно да бъде разследван, наказан, и дори „сменен”. Това не е езикът на цивилизования дебат или учтивото несъгласие, а на политическото насилие и идеологическата разправа, на войната срещу „враговете на народа”. Това е реториката на гилотината и концлагера.

Фактът, че БПЦ – най-старата и уважавана институция в страната, бива атакувана по този начин, би трябвало да скандализира всеки здравомислещ човек, още повече ако е вярващ. Ако обществото ни продължава да третира като нормални подобни тоталитарни акции като тази срещу Св. Синод, то след време, ако хора с такова мислене придобият реална власт, никой няма да бъде застрахован от подобни атаки и дори от по-сериозни гонения от тези по времето на комунистическия режим.

Като идеология евроатлантизмът трудно може да бъде дефиниран с точност, което го прави особено опасен – всеки един от нас във всеки един момент може да бъде обвинен в „антиевроатлантическо говорене” или в подобна дейност и да бъде обявен за чужд агент и национален предател. Как може да стане това, не е трудно да си представим. Например, вие не смятате, че Путин е по-лош от Хитлер и Сталин взети заедно? Не искате България да узакони гей браковете? Не искате България да приеме еврото? Смятате, че България трябва да бъде пазена от български, а не от турски самолети? За вас апологетът на марксизма Юнкер не е добър лидер?^[9] Значи вие сте против евроатлантизма и сте просто един предател!

Да, в момента това все още е само шеговито преувеличение, но ако продължим по този път и не се противопоставим решително на този нов тоталитаризъм, чията основна цел в момента е саморазправа с Църквата и нейния управляващ орган, то никой не знае колко далеч могат да стигнат онези, на които ще се падне да „налагат” новата държавна идеология...

На 16 май зараждащата се евроатлантическа милиция дойде за Синода. Не я подкрепяйте! Защото, ако го направите, утре тя може да дойде и за вас.