Нилс Кристиан Вит при Иерусалимския патриарх Диодор І

Интервю с Иерусалимския патриарх Диодор І за чудото на Благодатния огън в храма на Гроба Господен

За да проверя истинността на слизането на Благодатния огън, аз се отправих за Иерусалим през 1998 г., където присъствах на Неговото слизане на 18 април. Иерусалимският патриарх Диодор І е човекът, който всяка година влиза в Кувуклията, за да получи Благодатния огън. Той е Иерусалимски патриарх от 1982 г. и се явява главният свидетел на чудото. През 1998 г. бях на частна аудиенция при него и имах възможност да поговоря с патриарха за чудото, да узная какво точно се случва в Кувуклията и какво значение има това чудо за него лично в духовния му живот. Благодарение на неговото покровителство аз бях допуснат на балкона на купола на Храма на Гроба Господен, откъдето имах ясна гледка към хората, събрали се около Кувуклията в очакване на „Великото чудо на Благодатния огън”.

Тъй като не за всеки е възможно да проследи случващото се в Кувуклията, аз попитах патриарх Диодор за това.

Свидетелството на патриарха

– Ваше Светейшество, какво се случва, когато влезете в Кувуклията?

– Аз влизам в Гроба Господен и с благоговеен трепет заставам на колене пред мястото, на което Христос лежал след Своята смърт и от което възкръснал. Молитвата при Гроба Господен вече сама по себе си се явява изключително свещен момент на много свято място. Оттук Той възкръснал в слава и оттук разнесъл Своята светлина в света. Евангелист Иоан пише в първата глава на своето Евангелие, че Иисус е светлината на света. Прекланяйки колене пред мястото, където Той възкръснал, ние се оказваме в непосредствена близост до Неговото чудесно възкресение. Католиците и протестантите наричат този храм „Храмът на Гроба Господен”. Ние го наричаме „Храм на Възкресението”. Възкресението на Христа за нас православните е център на нашата вяра. Чрез Възкресението Христос окончателно победи смъртта, не само Своята смърт, но и смъртта на всички, които ще станат близки Нему.

Аз вярвам, че това, че Благодатният огън слиза именно на това място, не е случайно съвпадение. В Матея 28:3 е казано, че когато Христос възкръснал, явил се ангел облечен в светлина, предизвикваща боязън. Аз вярвам, че поразителната светлина, в която бил обгърнат ангелът при Възкресението на Господа е светлината, която по чудесен начин се явява всяка Велика Събота. Христос иска да ни напомни, че Неговото възкресение е реалност, а не мит. Той наистина дошъл в света, за да принесе необходимата жертва чрез Своята смърт и възкресение, за да може човекът отново да се съедини със своя Творец.

Синята светлина

– Аз влизам в тъмнината и се отправям към вътрешното помещение, където падам на колене. Тук възнасям особени молитви, които са достигнали до нас през столетията и след като ги произнеса, оставам в очакване. Понякога чакам няколко минути, но обикновено чудото се случва веднага щом кажа молитвите. От самия камък, на който Иисус лежал, се източва неописуема светлина. Тя обикновено е с небесно син оттенък, но може да се изменя и да придобива многобройни различни оттенъци. Не е възможно да бъде описана с човешки слова.

Светлината се издига над камъка подобно на това както мъглата се вдига над езерото и изглежда така сякаш камъкът е покрит от влажен облак, но това е светлина. Тази светлина всяка година се държи различно. Понякога покрива само камъка, а понякога изпълва цялата Кувуклия, тъй че ако хората стоящи отвън биха погледнали вътре, те биха видели цялата Кувуклия изпълнена със светлина. Светлината не обгаря, моята брада нито веднъж не е обгоряла за всичките тези шестнадесет години, през които аз съм бил Иерусалимски патриарх и съм приемал Благодатния огън. Тази светлина по състав се различава от обикновения огън горящ в кандилото.

В един определен момент светлината се повдига и придобива форма на колона, в която огънят вече е с друга природа, от него аз вече мога да запаля свещите. След като ги запаля по този начин, излизам и предавам огъня първо на Арменския патриарх, а след това на Коптския. После предавам огъня на всички присъстващи в храма.

Символичното значение на чудото

– Какво чувствате по време на чудото и каква роля играе то във Вашия духовен живот?

– Всяка година аз съм потресен от чудото. Всеки път за мен това е поредната крачка по пътя към обръщането към Бога и разкаянието за греховете. Лично за мен се явява голямо утешение да мисля за верността на Христос към нас – вярност, която Той показва, дарувайки ни Светия огън всяка година, независимо от нашите човешки пороци и недостатъци. При нас в църквите се случват много чудеса, тъй че в чудесата за нас няма нищо странно. Иконите често мироточат, когато небето иска да ни яви своята близост; също тъй при нас има светии, на които Бог е дал множество духовни дарования. Но нито едно от тези чудеса няма толкова дълбоко затрогващо и символично значение за нас както чудото на Благодатния огън. Това чудо е почти като тайнство. То прави Христовото Възкресение близко нам, като че Той е умрял само преди няколко години.

със съкращения

Страница на Нилс Кристиан Вит (http://hvidt.com)

Превод: прот. Божидар Главев