Вход

Православен календар

Слово за Трета неделя на Великия пост

 

 1103181823

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
Марк 8:34

Целият живот на християнина трябва да бъде пропит с тази заповед на Спасителя. Но особен акцент се поставя върху нея според грижата на светата Църква в дните на християнското покаяние и пост. Истинският пост и покаяние непременно изискват от нас самоотверженост, иначе са невъзможни. И те се състоят точно в това – всеки на собствения си кръст да „разпъва плътта си” „със страстите и похотите” (Гал. 5:24) и да се старае да умъртви в себе си „ветхия човек заедно с делата му” (Кол. 3:9).

Нелек подвиг за нашите слаби сили, още повече че той в настоящия пост трябва да продължава през всички дни на св. Четиридесетница. Какво прави нашата свята ръководителка? Ние едва сме извървели половината от това трудно поприще и тя изнася от светия олтар и поставя пред нас светия кръст на самия Господ Иисус Христос, по Чийто следи ние шестваме, за да можем, гледайки високия пример на нашия „предтеча” (Евр. 6:20) и предводител, да се ободряваме след преминатия път и да се укрепяваме за по-нататъшния труд на поста и покаянието. Може ли да се намери средство по-близко и по-надеждно?

Кажете, за кого е пострадал Спасителят Христос? Той пострадал не за Себе Си, а за нас. Бидейки чист от всякакъв грях и абсолютно невинен, благоволил да приеме върху Себе Си греховете на цялото човечество и за тях да умре на кръста, за да ни изкупи със Своята смърт от вечните мъки за греховете и да придобие за нас вечно блаженство.

А ние за кого страдаме или сме принудени да страдаме на своя си кръст? Ние страдаме за себе си и заради себе си. Ние изтощаваме плътта си, воюваща срещу духа, противопоставяме се на нашите порочни навици и удоволствия, не даваме храна на страстите си, съкрушаваме се за своите грехове, плачем, скърбим и т.н., за да очистим самите себе си от всяко беззаконие, сами себе си да предпазим от адския огън, сами за себе си да придобием небесното царство.

И тъй, ако Христос пострада за нас единствено от любов към нас, нима ние ще откажем да страдаме за себе си от любов към себе си? Нима водени от благодарността си към Него не ще намерим в себе си достатъчно твърдост, за да носим след Него своя кръст и да продължим подвига на поста и покаянието?

Пък и що за страдания са това и що за кръст ние трябва да понесем? Колко малки и нищожни са те пред кръста и страданията на нашия Спасител продължили през целия Негов живот!

Струва ви се тежко и скръбно да се въздържате известно време от вашите любими ястия, от които тялото затлъстява и изобщо да бъдете по-умерени в храната и питието. А Страдалецът Христос как е постил за нас? Той постил четиридесет дни и нощи, без да вкуси никаква храна и питие, докато накрая огладнял. На кръста бил измъчван от такава мъчителна жажда по време на мъченията за нас, че възкликнал „жаден Съм” и за да бъде утолена тази жажда, поднесли Му оцет със жлъчка!

На вас ви тежи това, че по време на поста трябва по-често да посещавате Божиите храмове и да усилите своите молитви както в храма, така и в дома си. Но спомнете си колко се е молил за нас Христос, Който нямал нужда да се моли за Себе Си и как усамотявайки се, Той прекарвал цяла нощ в молитва. Спомнете си особено Неговата молитва в Гетсиманската градина малко преди кръстните страдания, която била толкова силна, пламенна и продължителна, че тялото Му източвало кървава пот.

Тежи ви и този вид смирение, самоунижение и печал, които изисква съкрушението за греховете и самото време на покаянието. А Христос в какво унижение се е намирал заради нас през целия Си живот, какви поругания понесъл преди Своята смърт, на какъв позор и поругание бил подложен на кръста, когато „изгледът” Му бил наистина „презрян и унизен повече от всички синове човешки” (Ис. 53:3 - слав.)! Макар на нашите кръстове да се умъртвява малко по малко ветхият ни човек, той се умъртвява в нравствен смисъл. А Христос претърпял за нас физически страдания: подложил се на удари, оплюване и плесници. Той бе „изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония” (Ис. 53:5), изпита на кръста „смъртни мъки” (Пс. 17:5) и вкуси най-позорна и мъчителна смърт.

Да видим накрая и последствията от Неговите страдания. Със своя кръст нашият Спасител победи света лежащ в зло и дявола. И тъй, ако в дните на поста и покаянието тези врагове на нашето спасение ни нападат повече от когато и да било, нека не се страхуваме от тях и да не падаме духом. Под знамето на Този, Който ги победи, ние сме в състояние да отблъснем всички техни нападения. Със Своя кръст нашият Спасител ни осинови за Бога и придоби за нас неизчерпаемо изобилие от благодатни дарове на Светия Дух.

И тъй, ако изнемогваме в борбата, нека въззовем към нашия небесен Отец и Той ще даде самия „Дух Светий на ония, които Му искат” (Лука 11:13), всесилния Дух, Който да „ни подкрепя в нашите немощи” (Рим. 8:26). Господ не само победи нашите врагове със Своя кръст, но и придоби за нас братя и приятели в лицето на Божиите ангели и всички небожители. Нека призоваваме и тези наши помощници, особено нашия ангел хранител, когато почувстваме оскъдняване на силите ни при подвизите на поста и покаянието.

Господ чрез Своите кръстни страдания „влезе в славата Си” (Лука 24:26) по Своето човечество и за нас отвори входа към царството небесно и вечната слава. Устремявайте погледите си и към тази въжделена слава, към която води пътят на кръста и се въодушевявайте от мисълта, че ако ние „с Него страдаме”, то и „с Него ще се прославим” (Рим. 8:17).

И така, братя, по този начин „нека с търпение изминем предстоящото нам поприще” на поста и покаянието, „имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий” (Евр. 12:1-2). И ако извършим този подвиг, както подобава на християни и синове на Православната Църква, то и ще се приготвим достойно да посрещнем светлото Възкресение на нашия Спасител, сподобявайки се да бъдем участници в Неговото тържество и слава. Амин.

Митрополит Макарий (Булгаков), Слова и речи.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template14.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти