Сърдечна признателност към славните защитници на Русия в тежката 1812 г.^[1] дължим и ние, синове на разпокъсана и многострадална България: с дивната си самоотверженост те ни назидават как се мре с чест за родината мила.

Избавата на Русия е неразривно свързана с възвишения подвиг на техните доблестни внуци, които проливаха потоци кръв по благодатните плевенски хълмове и балкански долини. Не признавайки ни трудове, ни прегради, ни опасности, те съкрушиха вековния опустошител на отечествените земи и долетяха под стените на престолния му град.

И в светлия ден, що чествуваме тържествено, с благородна кръв очертаха заветните граници на целокупното българско отечество. За него паднаха славно и безброй български синове-юнаци. Минаха под нож агарянски много невинни дечица, майки, моми и старци – народни мъченици.

Тая кръв, свещена за всеки българин, остана на земята като писан навеки завет да се бием за свободата на измъчената, окървавена, обезлюдена татковина. Да се бием, додето кипи българска кръв в жилите ни, туптят юнашки сърца в гърдите ни, има буйна глава на раменете ни и поне една ръка, що може да държи сабя или нож.

Полк. Борис Дрангов, "Походът на Наполеона I в Русия", публикувано в сп. "Славянски глас", книжка II, година X, София, 1912 година. Източник: „Библиотека Струмски”

Четете още: Кой ни освободи на 3-ти март 1878 г.

[1] Има се предвид Френско-руската война и похода на Наполеон през 1812 г.