Постът е дар древен, неостаряващ, неовехтяващ, но непрестанно обновяващ се и цветущ в цялата си красота. Мислиш, че неговият произход е толкова древен, колкото и произхода на закона? Постът е по-стар дори от закона. Ако малко почакаш, ще се увериш в истинността на казаното.

Не мисли, че денят на очищението, установен за Израиля „в седмия месец, на десетия (ден) от месеца” (Лев. 16:29), е начало на поста. Задълбочи се в историята и търси древността на неговия произход. Постът не е ново изобретение, а драгоценност от отците. Всичко, което се отличава с древен произход се почита. А той е съвременен на появата на човечеството.

Постът е постановен в рая. Такава първа заповед е приел Адам: „от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш” (Бит. 2:17). А това: да не ядеш – е самото установяване на поста и въздържанието. Ако Ева беше постила и не бе вкусила от дървото, то ние сега не бихме имали нужда от този пост. Защото „здравите нямат нужда от лекар, а болните” (Мат. 9:12). Ние сме повредени от греха, трябва да се излекуваме с покаянието; а покаянието без поста не е действено – „проклета да е земята… тръне и бодили ще ти ражда тя” (Бит. 3:17-18). Разпоредено ни е да се съкрушаваме духом, а не да се предаваме на разкош. С пост се оправдай пред Бога.

Но и самото пребиваване в рая е образ на поста не само защото човекът, водейки равноангелен живот, уподобявайки се на ангелите, преуспявал с това, че се задоволявал с малко, но и защото, живеейки в рая, не му идвала мисълта за това, което впоследствие било изобретено от човешката мисъл: употребата на вино, заколването на животни, или всичко онова, което е измислил помътненият човешки ум.

Не сме постили и затова сме били изгонени от рая. Затова ще постим, за да влезем отново в рая. Не виждаш ли как Лазар чрез поста влязъл в рая?

Не подражавай на непослушанието на Ева, не приемай отново за съветник змията, която предлага похапване за угаждане на плътта. Не се позовавай на недъзите и немощта на тялото. Не пред мен ти представяш тези оправдания, а пред Всезнаещия.

Кажи ми: да постиш ти не можеш, а можеш да се пресищаш и да претоварваш тялото с бремето на изяденото. И на болните, доколкото зная, лекарите предписват не разнообразие в храната, а неядене или малко ядене. Как можеш да изпълняваш това, а другото да казваш, че не можеш? Кое е по-лесно за корема – да прекара нощта след умерено вкусване на храна или да лежи обременен от обилните ястия, по-добре да се каже не че лежи, а че често се върти, защото ястията му тежат и го надуват? Нима ще кажеш, че за кормчията е по-удобно да спасява товарния кораб, когато той е претоварен, отколкото когато товарът е малко и той е лек? Освен това, когато корабът е претоварен, може да бъде залят дори от леко надигнала се вълна. А ако на него има съразмерно количество товари, той удобно ще се носи по вълните и нищо не ще го възпрепятства да се държи високо над водата.

Подобно на това и човешките тела, обременявани от постоянно пресищане, леко биват погълнати от недъзите, а ако се употребява умерено лека храна, то и очакваните лоши последствия от болестите те избягват като пристъп на буря и започналите вече нападения отразяват като пориви на вихрушка. Следователно по твоето мнение е по-трудно да не помръдваш от мястото си, отколкото да бягаш и е по-трудно да оставаш в покой, отколкото да се бориш, щом твърдиш, че на болните подобава по-скоро да пребъдват в разкош, отколкото да приемат умерено храна. Жизнените сили на тялото с лекота преработват умерената и проста храна, като я превръщат в плът за хранещия се, а като се приемат скъпи и разнообразни ястия, след това тялото не е в състояние да ги преработи добре и от това произтичат различни болести.

Святитель Василий Великий. Творения. Том 1, М., 2008 г., Из Беседа 1.

Превод: прот. Божидар Главев