„Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.”
Лк. 2:26

В евангелското четиво за празника Сретение Господне се казва, че имало някога в Иерусалим човек на име Симеон. Малко се казва за него в Евангелието, но то е най-важното, най-същественото. Той бил праведен и благочестив и с нетърпение очаквал утехата израилева, тоест пришествието на отдавна обещания от Бога Месия-Изкупител, „и Дух Светий беше върху него”.

И ето че неговата праведност и благочестие достойно били възнаградени от Бога: било му обещано от Светия Дух, че той няма да види смърт, докато не види Христа Господен.

Дълго чакал той изпълнението на това велико обещание и накрая дочакал. Когато Пресветата Дева и старецът Иосиф в четиридесетия ден от Неговото рождение донесли Младенеца Иисус в Иерусалимския храм, за да бъде извършен над Него законният обряд, прозирайки духом Кой бил този Младенец, Симеон Го взел на ръце, благословил Бога и казал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром.”

Осъществила се заветната мечта на стареца Симеон – да види с очите си обещания от Бога Христа Господен и по-нататъшният му живот на земята загубил за него всякакъв смисъл.

„Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка” – така казал по-късно св. ап. Павел (Фил. 1:21). Така разсъждавали и великите отци на Църквата, така трябва да разсъждават и всички християни.

За истинския християнин земният живот има смисъл и цена дотолкова, доколкото му дава възможност да види Христа с духовните си очи и да се съедини с Него още в този живот, за да може там зад гроба да Го вижда вече лице в Лице и вечно да царува с Него, както това Той Сам обещал на всички Свои верни, в незалязващата слава на невечерния ден на Неговото Царство.

Горчив, пуст и безцелен е този земен живот без Христос, една страшна, мрачна, ужасна и безотрадна смърт за човека, който не търси още в този живот срещата с Христа и не се сподобява да Го види и познае, доколкото това е достъпно за нас още тук преди настъпването на смъртния час.

Братя! Страшно е дори да се помисли колко лекомислено, за да не кажем нещо по-лошо – престъпно, прекарват живота си днес мнозина, дори от числото на носещите име християни – този толкова бързо отминаващ временен живот!

И не стига че живеят така сякаш с този земен живот всичко за тях приключва, но и този кратък живот сами си отравят и зломислейки против самите себе си, превръщат го в нещо подобно на отвъдния ад. Особено в това ужасно време, което сега преживяваме. Огледайте се около себе си и се ужасете: какви неща се вършат днес?! Защо и по каква причина?

Без съмнение, защото у съвременния човек под влиянието на пропагандата на всепозволеното волнодумство и дори откритото явно безбожие, праведността и благочестието са подхвърлени на презрение. Модерният човек в днешно време се гнуси от праведността и благочестието. Днес мнозина от съвременните „християни” дори самите думи „праведност” и „благочестие” произнасят с някаква злобна насмешка, отъждествявайки ги с „лицемерие” и „фарисейство”.

Наистина има такива хора-лицемери, които обичат да приемат външност на праведници или да се преструват на благочестиви, не бидейки всъщност такива, но за своята прикритост и неискреност те сами ще дадат отговор пред Бога като такива, които се опитват да излъжат доверието на другите и да придобият за себе си някаква изгода чрез своето притворство, но какво общо имат тук самите християнски добродетели праведност и благочестие? Тяхното значение ни най-малко не се намалява, ако зли хора и предатели са надянали маската на праведността и благочестието, „но от силата му са се отрекли” (2 Тим. 3:5).

„По плодовете им ще ги познаете” – така предупреждавал Господ верните да се пазят от злите измамници и лицемери (Мат. 7:16, 20), защото фалшивата праведност и престореното благочестие рано или късно сами изобличават себе си със своите собствени дела, постъпки и цялото поведение на такива лицемери.

Но истинската праведност и искреното благочестие са единствените реални ценности в този живот, без придобиването на които никой няма да види Христа нито в този, нито в бъдещия живот. И подигравката с тях само изобличава пълната нищета на душите на такива подигравачи, свидетелствайки, че за тях няма нищо свято.

Тъй и в много други неща врагът на човешкия род – сатаната, е постигнал големи успехи, изхитряйки се да предаде на присмех и поругание всичко истински велико и истински ценно, свято и възвишено, научавайки човека да се въргаля в калта на нечестието, издигайки на пиедестал всичко скверно, порочно, страстно, кадейки тамян пред всяка мерзост, пошлост и гадост, каквито ние виждаме на всяка крачка в този сегашен живот.

И наистина, на какви ли само кумири и лъжливи богове не се покланя съвременният човек вместо на истинния Бог и Неговата Правда, вместо на Христа Спасителя и Изкупителя от греха, проклятието и вечната смърт!

И на всяка крачка днес – измама и фалшификат!

„Злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво!” (Ис. 5:20).

И наистина, днес от мнозина понякога дори официално и тържествено истината се провъзгласява за лъжа, а лъжата за истина. И всички щат или не щат, трябва да вярват на това, въпреки здравия смисъл и трезвия разсъдък. Иначе – лошо! Може жестоко да си плати и да пострада онзи, който е последвал гласа на съвестта и ясния и нелицеприятен Божий Закон! И това е във всички области на днешния живот, понякога дори в религиозния и църковния.

Ето до какво истинско безумие е стигнало днешното човечество, което не търси Христа Спасителя, което Го е отхвърлило! В такова безумно заслепление и извращение на ума и сърцата живеят и много съвременни „християни”, отивайки към погибел. И ако не се вразумят, ако не се покаят искрено от цялото си сърце и не се обърнат, разбира се, няма да видят Христа нито в този, нито в бъдещия живот!

Страшна е участта на такива хора! За тях като че не е идвал Христос!

Братя! Нека дори в най-дребното не се поддаваме на духа на този свят, отлично знаейки от Словото Божие, че този свят, лежащ в зло, се управлява от самия княз на тъмнината – жестокият наш враг, злодеят, лъжецът и от начало човекоубиецът (Иоан 8:44) — дяволът!

Нека не се боим нито от насмешките, нито от издевателствата, нито от гоненията и преследванията от страна на верните негови слуги и прислужници, които толкова много са се навъдили в съвременния живот и които всъщност почти навсякъде господстват в този свят. Но нека праведността и благочестието бъдат единствени светлинни пътепоказатели за нас в духовната тъмнина на този лукав свят и вдъхновяващи примери за подражание в този така скоротечен живот.

Тогава още тук на земята ще се сподобим да приемем Христа, ако не в своите ръце като праведния старец Симеон, то по тайнствен начин в дълбините на душите и сърцата си и при изхода си от този живот ще можем от дън душа да извикаме като него: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение!”

А в бъдещия живот вече ще се съединим с Него навеки – във вечната, нескончаема и блажена Негова слава. Амин.

Архиепископ Аверкий (Таушев), Современность в свете Слова Божия, Слова и речи, Том 4.

Превод: прот. Божидар Главев