Актьорът Павел Майков, известен на публиката с ролята си на гангстера Виктор Пчьолкин (Пчелата) в сериала «Бригада», направи неочаквано признание.

Разсъждавайки в интервю за най-известния епизод в своята кариера, той нарече популярния сериал на 90-те "престъпление против Русия": „За мен като актьор сериалът «Бригада» беше от полза – станах известен, но за обществото, за хората той се оказа вреден. «Бригада» е престъпление против Русия, в което аз взех участие.”

„Вредата на «Бригада» е в това, че накара момчетата да искат да станат бандити. А така не бива. Не бива да спасяваш света с помощта на злото и насилието... Ако моят прадядо-поет разбереше, че аз играя бандит, при това толкова знаменит, би се обърнал в гроба. Аз прекрасно го осъзнавах... Затова ми е даже неловко да се наричам потомък на Аполон Майков.”

Боя се, че няма да са много хората, които ще приемат думите на актьора със същата сериозност, с която са били казани. Болшинството или ще повдигне рамене с недоумение (защо трябва да се кае човек за изиграни вече роли), или ще заподозре, че Павел се опитва да напомни за себе си. Подобна реакция би била печален симптом за липсата на морално здраве на нашето общество, на пълното отсъствие на института на репутацията и поемането на отговорност за думите и делата. На Запад, където политиците и звездите на шоубизнеса са следвани по петите от скандали, свързани с мръсни вицове и шофиране в нетрезво състояние от преди тридесет години, опазването на репутацията се е превърнало в пародия и в инструмент за интриги. Другата скверна крайност на абсолютно безразличие и безотговорност обаче с нищо не е по-добра.

Василий Шулгин – видният деятел на Февруарската революция, имал интересна беседа в емиграция с Пьотр Струве, който също допринесъл за падането на монархията. Шулгин шеговито попитал Струве дали не е съгласен, че и сам трябва да бъде наказан за това. Развълнуваният Струве възкликнал: „Да, да! И първо мен трябва да накажат! Точно така!” И двамата съзнавали, че без тях болшевиките може би нямаше да дойдат на власт. Няма как да разберем дали това е така или нещата все пак са щели да се случат по този начин. Но Шулгин и Струве заслужават уважение за това свое признание.

Нашата страна е страна логоцентрична, поетът тук е повече от поет, а актьорът не е просто човек, който играе; съответно за февруари 1917-та година тогавашните служители на словото, които от критики към пороците на империята преминали към бичуване на Русия, носят не по-малка отговорност от политиците. Впоследствие много от тези, които заминали за чужбина се каели, спомняйки си с носталгия за Родината. И ето, страната се изправи от пепелта, закрепна, но само след няколко десетилетия историята се повтори: поети и режисьори, писатели и актьори, мислейки, че "стрелят в комунизма", се нахвърлиха срещу държавата, армията, историята и собствения си народ.

Създателите на «Бригада» заедно с Павел Майков – представител вече на следващото поколение, израснало през деветдесетте, не нападаха съвременна Русия. Напротив, те възпяваха нейните нови герои – мрачно-веселите бандити, които минаваха през трупове, лееха кръв, разрушаваха своите и чуждите съдби, нарушаваха писаните и неписаните закони, но затова пък бяха толкова верни приятели. Имаше ли успех? Да, съдейки по това, че сериалът мигновено бе определен като култов, че основният му музикален мотив се превърна в един от най-популярните рингтонове на десетилетието, а също и по това, че младите бойци на криминалния ни фронт започнаха да търсят Саша Белов, Пчелата и Космоса, считайки най-сериозно при това, че са истински, а не измислени персонажи.

Освен това през 90-те бяха възпети новоруските банкери, воюващи с бандитите, но приличащи си с тях като две капки вода, политиците, за които вземането на тлъсти комисионни не беше грях, а доблест, както и другите главни действащи лица на младия роден капитализъм, срещу който, макар да бе див, кървав и нечовечен, не беше даден нито един изстрел. Него го оправдаваха. А накрая всички куршуми попаднаха в Русия.

Павел Майков имаше мъжеството да признае своята отговорност за създаването на един романтичен образ на 90-те, макар никой да не е искал това от него. Той просто не пожела да остане в историята като Пчелата и реши публично да скъса с този популярен образ, за което заслужава чест и похвала. Интересно е, че онези от актьорите, които почитат деветдесетте като някаква светиня, за разлика от Майков, напълно се сраснаха и заприличаха на своите герои, даже с тези, които нямат пряко отношение към тяхната обществено-политическа позиция.

Разкаянието на Павел Майков само на пръв поглед касае професията и конкретна част от иначе обширната и болезнена тема за романтизацията на мътните постсъветски времена. То касае всеки, който не се оставя да бъде зависим от социалната си принадлежност, занимание и възраст, напомняйки, че ако започнем с лозунга "словото е просто слово", може незабелязано за самите себе си да стигнем до: „предателството е просто предателство, а убийство – просто убийство, тоест тук няма никакъв подтекст”.

Само че има и още как. И това не бива да се забравя.

***

Газета культура

Превод и коментар: Десислава Главева