А какво нещо е филетизмът и учението за филетизма, наистина ли то е противно на Евангелието? Доколкото човек може да се досеща от казаното в съборното определение, филетизъмът (φυλή – племе, φυλετισμός – племенност), разгледан именно по отношение на българите е онова племенно различие, на основание на което те желаят да се отделят от гърците и са дръзнали да образуват свое особено племенно сборище. Иначе казано, своя обособена народна църква. А учението за филетизма из­общо е учение за това, че и като са станали хри­стияни и като са членове на едната Христова църква, човеците могат при все това да се различават между себе си по народности и могат да съставят за това отделни, самостоятелни, национални църкви.

Към такова именно разбиране на филетизма или на етнофилетизма (ετνος – народ) привеждат и след­ните думи на самия патриарх Антим и на другите гръцки архиереи в тяхното окръжно послание (от 27 април, 1872 г.) по случай това, че българският екзарх Антим провъзгласил за недействително низвержението и отлъчването на тримата известни български епископи: „Небезизвестно е на православ­ния народ, че това възникнало в пазвите на цър­квата въстание и всичките произлезли оттук без­закония на такива архиереи и техните последова­тели произтичат от едно гибелно и противоевангелско начало на етнофилетизма. Всеки православен християнин без съмнение разбира, че това омразно начало ясно противоречи на учението на Господа нашего Иисуса Христа, унищожава основните принципи на християнската любов, на които се утвърждава светото Евангелие и преобръща самите ос­нови на християнската религия, защото учението на нашия Господ е отменило всякакво различие на народ и племе и е обединило всичките народи, ка­то им е дало една обща майка – светата църква чрез възраждането на човешкия род в купела на светото кръщене, и едно общо отечество – небес­ния Иерусалим; защото „няма ни елин ни иудеин, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос”.

Против това наистина божествено уче­ние, което е проповядвал като първа основа на християнството сам нашият Спасител, дошъл на земята, за да изпълни (завърши) закона, против това, казваме, учение и въстава гибелното начало на филетизма и на националните различия, като се ста­рае да го низвергне и унищожи – начало, което със съдействието на доброненавистника, като проникна преди няколко години в понятията на известна част от българския народ, породи в тях противоевангелската мисъл за национално раз­личие, даже по отношение на самата тая религия, в която те отколе са възпитани. Техните старания и действия в продължение почти на 15 години, разно­образни претенции против тяхната църква-майка, в много места незакони и противоканонични изисква­ния да им се отстъпят изключителни привилегии и други действия, които отиват в противоречие с установените наредби на църквата, били, а и сега са насочени, както от самата работа вече е доказано, към учредяване на собствена национална църква, кое­то никога не е било и чувано в християнския свят.”

А защо учението за филетизма трябва да се признае за противоевангелско? В отговор на този въпрос гърците постоянно посочват, както и в приведеното по-горе място едни и същи думи на св. апостол Павел, неведнъж повторени в негови­те послания: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:27-28; срв. Кол. 3:11); или: „както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени” (1 Кор. 12:12-13).

И като посочват тези думи, гърците разсъждават така: в Христа няма нито иудеин, нито елин, а всички вярващи са едно; следователно Христос е отменил всяко различаване на племена и народи, и християните не трябва и не могат да се различават по своите народности. Всичките вярващи в Христа иудеи, елини и други съставят едно неразделно тяло Христово, една църква; сле­дователно Христос обединил в Себе си всички народи, и те не трябва и не могат да съставят свои отделни национални църкви. Накратко казано: учение­то за филетизма е противно, първо, на евангелското учение за безразличието на всичките християни в Христа и, второ, на учението или на догмата за единството на Христовата църква.

Тези разсъждения на гърците обаче са несправедливи. От думите на св. апостол Павел, че в Христа няма ни иудеин, нито елин, ни мъжки пол, нито женски, а всичките са едно, не следва да се прави заключение, че уж християнството е унищожило или отменило всякакво различие у народите, и християните не могат и не трябва да се различават помежду си  по народности: иначе ще трябва да заключим така също, че уж християнството е унищожило или отменило и всякакво различие при половете и в християнството не могат и не трябва да се различават мъже от жени и жени от мъже. Та и сам свети апостол Павел в това свое послание, в което е казал, че в Христа няма ни иудеин, ни елин, а всичките са едно и са безразлични, различава, при всичко туй, християните по тяхната националност или племе и казва например за себе си и за св. апостол Петър: „ние, които сме природно иудеи” (Гал. 2:15), и за своя сътрудник Тит: „Тит, който беше с мен, ако и да беше елин” (Гал. 3:3), също така пак, както различава изобщо в своите послания между християните мъжки пол и женски, и едни наставления дава на мъжете, други на жените, и на последните не позволява например да проповядват в църквата, което право предоставя на мъжете.

А как да се обясни това противоречие, кое­то наглед се явява в гореприведеното място? То наистина е само наглед такова. Християнството не унищожава в християните тяхната човешка природа, и човеци от всяко племе, пол и възраст, като стават християни, не престават да бъдат човеци с всичките свои природни отличителни свой­ства: гърците не престават да бъдат и да съзнават себе си гърци, русите – руси, българите – българи; мъжете не престават да бъдат и да съзнават себе си мъже, жените – жени, децата ­– деца. Всичките християни са едно в Христа, без всякакво различие на племе, възраст, пол: за това че всички са се облекли чрез кръщението в един и същия Христа, всичките се оживяват от един и същия Дух Свети, всичките държат една и съща вяра; но в същото време, като никак не накърняват това единство и безразличие в Христа, те се различават и могат да се различават помежду си и по племе, и по въз­раст, и по пол.

Гърци и руси, румънци и българи и всички други народи могат да държат една и съща православна вяра и да бъдат едно в Христа; но в същото време всеки от тези народи може да изповядва своята вяра на своя природен език, кой­то съставя, както се знае, най-първото и главно от­личие на всяка народност; всеки от тези народи може да извършва своето богослужение на своя природен език; всеки от тези народи може да има за себе си пастири от своите съплеменници, за да му проповядват те вярата и да извършват бого­служението на неговия народен език. Възможно е, съвсем възможно е на християните и на християн­ските племена както да бъдат безразлични в Христа и да държат една и съща вяра, така и да се различават помежду си по националности, да изповядват тая една вяра на своите народни езици, да имат свои народни пастири или йерархия, свое народно  църковно бого­служение: едното на другото не пречи, едното не изключва другото, едното и другото добре се съвместяват.

Учението за филетизма никак не е противно на евангелското учение за безразличието, на единство­то в Христа на всички вярващи. А подир това то не може да бъде противно и на евангелския догмат за единството на църквата. Ако тези или онези хри­стиянски народи, които ни най-малко не нарушават свое­то единство и безразличие в Христа с другите на­роди и като държат с тях едната вяра, могат да я изповядват на своите народни езици и да имат свое народно богослужение и народна йерархия – то това означава, че те вече могат, като ни най-малко не нарушават единството на църквата, да съставят от себе си особени самостоятелни църкви.

Да припомним как учи за единството на църквата самата Православна църква в своя катехизис: "Защо църквата е една? Затова че тя е едно духовно тяло, има един Глава – Христа, и се одушевява от един Дух Божий. Как да се съгласи с единството на църква­та това, че има много отделни и самостоятелни цър­кви, например, иерусалимска, антиохийска, александрийска, цариградска, руска? Това са частни църкви или части на едната вселенска църква. Отделността на видимата тяхна наредба не им пречи духовно да бъдат велики членове на едното тяло на вселенската църква, да имат един Глава – Христа, и един дух на вярата и благочестието. Това единство се изказва видимо с еднаквото изповедание на вяра­та и с общението в молитвите и тайнствата”.

На­истина тук не е казано, че отделните самостоятел­ни църкви могат да се състоят от християни от едно какво да е племе, да бъдат национални; но също не е казано, че те трябва да се състоят от християни от разни племена и националности. Едно­то и другото е съвършено безразлично: защото, ако частните самостоятелни църкви със своето съществу­ване не накърняват единството на вселенската цър­ква, то изобщо не е затова, че те се състоят от хрис­тияни на едно племе или на разни племена, но само затова, както е обяснено в приведеното уче­ние, че и при отделната си видима наредба, те духовно пребъдват членове на едното тяло на вселенската цър­ква, имат един глава Христа и един дух на вярата и благодатта. А всичко това обаче е възможно и тогава, когато частните църкви се със­тоят от християни от едно племе, когато бъдат национални, и тогава, когато те включват в себе си християни от разни племена и националности. Вселенската Христова църква обхваща в себе си хрис­тияните от всички племена и народи, но частни­те църкви могат да се състоят от християните и от едно племе, и от разни племена, според обстоятелствата. Така било от самото начало на християнството.

Христос Спасителят заповядал на апостоли­те да призоват в Неговата църква и да научат всички народи (Мат. 28:19); но апостолите, като разпространявали евангелието в разните стра­ни на света, естествено, могли да основават и осно­вавали само частни църкви – в онези места, където е живеел един народ, едно племе, което е прие­мало светата вяра, основавали църкви от християни само на едно племе, или както сега казват, народ­ни църкви, национални; а там, където народонаселението било разноплеменно, основавали църкви от християни от разни племена.

Първата църква в християнството, основана от самите апостоли, се състояла от човеци изключително от една нация; такава била иудейската църква, както я нарекъл св. апостол Павел (Гал. 1:23). Втората църква – антиохийската, обхващала смесено народонаселение, със­тояла се от езичници и иудеи. Също така и други църкви, основани от апостолите и наскоро след апостолите, едни се състояли от християни от разни племена, например в Рим, Коринт, а други от християни от едно племе – в Партия, Ин­дия, Етиопия, Испания, Галия, Германия, Брита­ния и прочее.

След това църковната история ни показва, че едни и същи църкви, които се състояли от християни от едно племе и народност, ту вли­зали в състава на другите частни самостоятелни църкви и били от тях в зависимост, ту се отделяли от тях и сами ставали автокефални или самостоя­телни, ту отново се съединявали с други църкви.

На­пример иверската (грузинската) църква отначало влизала в състава на антиохийската църква и зависела от нея; после от антиохийския събор по времето на патриарх Петър е призната за автоке­фална и нейният архиепископ започнал да се на­рича католикос на цяла Иверия; после отново ставала зависима, само че не от антиохийската, а от цариградската църква и отново получила самостоятелност; най-накрая се съединила с руската цър­ква.

Арменската църква известно време се намирала в зависимост от кесарийския архиепископ, от когото приемал ръкоположение нейният архиепископ, но скоро станала самостоятелна, и нейният архие­пископ, подобно на грузинския, започнал да се титулува католикос.

Руската църква приела светата вяра от Византия, няколко века била една от митрополи­ите на цариградския патриарх, после получила съвър­шена независимост от него и досега остава самосто­ятелна.

Българската църква, основана също така след проповед от Византия, от началото около 60 годи­ни се считала в зависимост от тамошния първосветител; после цели столетия се ползвала със самостоятелност, а през втората половина на миналия век отново се подчинила на цариградския патриарх.

Всичко това показва, че през всичките времена на християнството гледали безразлично на това, състояла ли се е някоя частна църква от християни от едно племе и била ли е национална, или се e състояла от християни от раз­лични племена, а така също намирала ли се е някаква национална църква в зависимост от друга църква или се е ползвала със самостоятелност.

Съществува­нето пък на независимите национални църкви (филетизма) никой и никога не е признавал противно на Eвангелието, на неговото учение и на догмите. Та и сами цариградските патриарси Григорий VI и сегашният Антим без съмнение не са признавали това, иначе те не биха предлагали на българите известните свои проекти, в които са се съгласили да се образува особен български църковен окръг, с вътрешно самоупра­вление, под властта на българския екзарх и ако най-после двамата тези патриарси на цариградския събор са осъдили филетизма на българите като противен на Евангелието, то ще рече само, че те са изменили сами на себе си.

Така че филетизмът на българите и тяхното желание да възстановят своята независи­мост от патриарха не само не са противни на Евангелието, но този филетизъм и желание са напълно съгласни с Евангелието и имат за себе си в него твърда опо­ра. Точно усилията на гърците да удържат българите в предишното им църковно положение са противни на Евангелието.

Думите на св. апостол Павел, които обикновено привеждат гърците против българите, че в Христа няма ни иудеин, ни елин, а всички­те са едно, изказват преди всичко тая мисъл, че в Христовата църква всички човеци, всички народи са съвършено равни помежду си и никой народ не трябва да властва над други.

Тези ду­ми повтаряни неведнъж в посланията на свети апостол Павел били постоянно насочвани, както се знае, против онези иудеи-християни, които мис­лели, че и в новия свят иудеите имат право да се считат избран народ Божи, какъвто е бил в Стария Завет и да имат предимство пред всички­те други народи, поради което и искали да задължават християните от езичниците да изпълняват иудейския обреден закон.

Следователно самите тези думи на апостолите са насочени и против гърците на цариградската патриаршия. Ето те вече цяло столе­тие властват  над българите, никога не ги допускали да участват в делата на висшето цър­ковно управление, постоянно им давали архипастири-гърци, които се явявали не толкова духовни учи­тели и ръководители на народа, колкото владетели-господари, притискали народа и събирали от него данъци.

Ето затова българите, като се облягат на евангелското учение, че в църквата Христова няма иудеин, ни елин, но всички народи са съвърше­но равни помежду си, справедливо желаят да се освободят от църковното робство на гърците и да станат равноправни с тях по вяра, да имат у себе си самостоятелно църковно управление. По съ­щия начин се знае от Евангелието, че Христос, като изпровождал апостолите Си на всемирна проповед, низвел върху тях Дух Свети във вид на огнени езици (Деян. 2:3), щото, като получат такъв чуден дар, апостолите да могат да възвестят светата вяра на всеки народ на неговия природен език; и апостолите действително проповядвали Евангелието на всички народи на техните езици.

По­ради това желанието на българите да имат у себе си такива апостолски приемници или архипастири, които да им проповядват светата вяра и да извършват за тях богослужението на български или на славянски език, е желание напълно съгласно с Евангелието. Напротив, действията на патриарши­ята, която е изпровождала при българите архипасти­ри-гърци, незнаещи българския език, извършващи за тях богослужението на гръцки, изхвърлящи и даже преследващи българското богослужение, явно е, са противни на Евангелието.

Що се отнася до мисълта понякога изказвана от гърците, че уж филетизмът и желанието на българите да станат независими от патриаршията са противни на евангелския закон за любовта, то тази мисъл дори не заслужава опровер­жение. Цялото враждебно отношение на българите към гърците по този въпрос, както на всеки е известно, зависело и зависи само от това, че гърците не искат да отстъпят на българите и предишната църковна самостоятелност и се силят да ги удържат в робство. Я нека само отстъпят, нека се възстанови българската самостоятелност по драговолно съгласие на гърците. Тогава не само ще бъде отстранен всякакъв повод за неприятности, но още и това ще послужи за българите като най-силна подбуда да въздават на гърците, като на истинни братя в Христа, искрена и благодарна любов.

<< предишна || следваща >>

Църковен вестник, год. 1912, бр. 1, 2.

Превод: И. Г. Бакалов