За лъжеученията на протоиерей Алексей Умински
Както е известно, много руски либерали ненавиждат Христовата Църква и свещениците на Истинния Бог. Но има един свещеник, когото либералите много обичат и охотно канят и в „Ехо Москвы“ и в „Новая газета“. Това е модернистът протоиерей Алексей Умински, който непрекъснато облъчва света с нови и нови лъжеучения. Неотдавна този човек извърши дори духовно престъпление – хората, които са му повярвали, са обречени не само на вечни задгробни страдания, но и на живот помрачен от душевни мъки.
Въставане на протоиерея срещу църковните тайнства
От доста време о. Алексей говори за това, че в Руската Православна Църква трябва да вземат пример от Еладската и да разрешат на хората да се причастяват без предварителна изповед. Сякаш задължителната изповед преди причастие не е благо, а наказание за нас. Йеромонах Василий (Росляков), убит в Оптинската пустиня през 1993 г., по чиито молитви сега се извършват чудеса, не смятал участието в тайнството покаяние за тежка и безсмислена повинност и се изповядвал всеки ден, даже когато вече бил в свещенически сан.
А сега протоиерей Алексей Умински дотолкова е набрал смелост, че на една среща с младежи, за която подробно се разказва в статия на модернисткия сайт „Православие и мир“, заявил, че тайнството покаяние (изповед) било като цяло съмнително тайнство. От съответната статия в „Правмир“ става ясно, че о. Алексей не се съмнява само в три тайнства: тайнството на кръщението, тайнството на свещенството (което при това смесва с тайнството миропомазание) и тайнството причастие. Това е някаква пълна безсмислица – свещеник, който не е под запрещение върви срещу православния Катехизис, признаващ съществуването на седем тайнства.
В началото този известен модернист подробно разказал на младежите защо тайнството покаяние и тайнството брак са съмнителни. Например той заявил: „Нима тайнството покаяние го има само при християните? Нали пророк и цар Давид в Стария Завет ни е оставил 50 псалом, който е образец на покаянието.” При това неизвестно защо не уточнил, че пророк Давид, независимо от този псалом, след смъртта си е отишъл в ада, където го е срещнал Христос след кръстната Си смърт, и че чак след това го е изпратил в рая, докато хората, чиито грехове се снемат от душата по време на изповед, след своята кончина отиват в Небесното Царство.
След това о. Алексей казал: „И затова аз бих искал да се съсредоточим върху трите тайнства, които без съмнение са такива, защото те наистина променят човешкия живот и приобщават човека към Бога. Тайнството кръщение е тайнство, което прави човека християнин. Тайнството ръкоположение – хиротонията, което се явява първото тайнство на миропомазанието. Защото миропомазанието като образ на хиротонията се появява достатъчно късно, а първоначално Даровете на Светия Дух се подавали от апостолите чрез възлагане на ръце. Миропомазанието по смисъл с нищо не се отличава от ръкоположението. И тайнството Евхаристия.”
Тук, разбира се, няма пряко изказване, че аз, така да се каже, презирам четири от седемте тайнства, а две от тайнствата смесвам в едно. Но в това няма нищо чудно. Еретиците от всички векове са се отличавали с лъжливост и находчивост. Архимандрит Рафаил (Карелин) казва за навиците на съвременните еретици-модернисти следното: „Когато изказват своите мисли, модернистите се стараят да не ги разкриват докрай, за да не издадат своята антиправославна същност. Затова у модернистите се усеща една откъслечност и незавършеност на основополагащите възгледи.“
При това трябва да припомним, че протестантите отхвърлят всички тайнства, освен тайнството кръщение. Така че протоиерей Алексей Умински по този въпрос върви по стъпките на еретиците-протестанти.
Какво ги очаква след смъртта повярвалите на о. Алексей хора
Колкото и да се кае човек, ако не разкаже за някой свой грях по време на изповед и ако свещеникът не му прочете разрешителна молитва за него, то след смъртта душата на човека ще срещне този грях. И ако грехът е голям, той ще попречи на душата да влезе в Небесното Царство и ще я свали в ада.
От сказанието за митарствата на блажена Теодора православните християни знаят, че по време на преминаването на митарствата след смъртта Теодора чула от ангелите: „Няма друг път за душите, възлизащи на небето; всички минават по този път, но не всички биват мъчени така, както теб и подобните на теб грешници, които не изповядват напълно своите грехове, укривайки от лъжлив срам пред духовника своите срамни дела. Който чистосърдечно разказва на изповед своите зли дела и съжалява за извършеното, неговите грехове невидимо се заличават от Божието милосърдие. И когато всяка покаяла се душа идва тук, въздушните мъчители, като отварят своите книги, не намират в тях нищо написано и тази душа, радвайки се, възлиза към Божия престол.“
Тукашните страдания на тези, които презират изповедта
Когато по време на тайнството покаяние човекът се освобождава от изброените от самия него грехове, душата се освобождава от тяхната тежест. И ако са били изповядани много сериозни грехове, християнинът може дори да почувства душевна лекота след разрешителната молитва. Архимандрит Иоан (Крестянкин) веднъж казал: „Тежестта на духовната кал, която успяваме да напластим в душата, ще ни мъчи дотогава, докато над главата на искрено покаялия се по време на изповед (покаяние) грешник не бъде прочетена разрешителна молитва от свещеник, който по благодатта на свещенството има власт да разрешава греховете.“
Освен това благодарение на тайнството покаяние хората се избавят от страстите. Ако човек непрекъснато изповядва един и същи грях (дори да е незначителен и мислен, например осъждане), към което го води някаква страст, силата на тази страст ще отслабва с всяка изповед. За това свойство на тайнството покаяние архимандрит Рафаил (Карелин) пише следното: „Грехът, преминал в природата, е подобен на дърво, с което едва ли е по силите на сам човек да се справи. Тук са нужни молитвите на Църквата, духовно ръководство, подчиняване на целия живот на строги правила и честа изповед.“
А ако някой християнин, който слуша протоиерей Алексей Умински, избягва честата изповед, може да изгуби войната с най-силните страсти. И те ще го тласкат към жестоки постъпки (например от неуправляема злоба човек може да извършва побоища в своето семейство и на работното си място, в резултат на което и сам ще страда от ответната агресия на околните). Освен това страстите помрачават ума и човекът вижда всичко в неправилна светлина – на подозрителния навсякъде му се привиждат врагове, на ревнивия – несъществуващи любовници на жена му, на честолюбивия – несъществуващи заговори на несъществуващи за неговото място претенденти, а завистливият вижда щастливци даже в дълбоко нещастните хора. Всичко това не просто разваля настроението на помрачения от една или друга страст човек, но се отразява и на поведението му, като му навлича много неприятности.
Освен това неизповяданите грехове, даже несмъртните, привличат бесовете към хората. Когато при преподобни Нектарий Оптински дошла една негова духовна дъщеря, той й казал: „Трябва да се изповядаш, над тебе има облак от бесове!“
А ето как преподобномъченик Кронид (Любимов) се избавил от нечистите духове, които му внушавали хулни помисли. Тези помисли му навявали страшна тъга. След известно време преподобномъченик Кронид, по неговите думи, „разказал своите душевни помисли“ на духовника си. Духовникът го завел при кръста и Евангелието и му прочел разрешителната молитва, която се чете по време на тайнството изповед. И ето как преподобномъченик Кронид описва какво се е случило след тайнството покаяние: „След това на душата ми стана толкова леко, като че ли не вървях, а летях на крилете на радостта. Всички страшни помисли изчезнаха.“
Освен това заедно със смъртните грехове в човека може да влязат и бесове и тогава той става бесноват. Нечистите духове могат да бъдат изгонени от човека само след като той се покае на изповед за своите смъртни грехове.
Следователно хората повярвали на о. Алексей се обричат до края на земното си съществуване на съжителство с бесовете-наставници, въздействащи на душата посредством мислени внушения, а също и на душевните мъки и жалкия живот на поробените от страстите хора.
Други лъжеучения на протоиерей Алексей Умински
Не е възможно да се изброят всички лъжеучения на известния модернист – струва ми се, че това е един отворен списък, който о. Алексей непрекъснато допълва. Ще изброим само няколко от тях.
На тези нещастни младежи, на които протоиереят пробутвал басни за това, че има съмнителни тайнства, той обявил също, че всички православни християни са свещеници: „И затова, скъпи миряни, това трябва добре да се разбере: ние всички сме ръкоположени в свещен сан. Чрез миропомазанието. А всички по-сетнешни ръкоположения са следващи степени на свещенството. Първата степен на свещенството е да си християнин.“
Това е просто неприкрито протестантство. Както е известно, Мартин Лутер е направил „откритието“, че всеки християнин е свещеник. Тук о. Алексей фактически отрича свещенството, защото ако всички ние сме свещеници, защо са ни нужни свещеници в раса? Същото правят и протестантите – отхвърлят свещенството. При тях има всеобщо свещенство. Пасторите на протестантите не са свещеници.
[Бел. ред. на Б.В.: Това "откритие" Мартин Лутер прави в труда си "Към християнското дворянство на немската нация, за изправлението на християнството" и както личи от съдържанието, той е далеч от популизма и егалитаризма на днешните привърженици на идеята за всеобщото свещенство. Той поддържа едно частично прилагане на този принцип, а именно - само по отношение на въпросната аристокрация - "християнското дворянство на немската нация". Подходът му е чисто утилитарен. По това време той се опитва да спечели подръжката на немската аристокрация в борбата си срещу папския абсолютизъм. И по не съвсем понятни за нас причини се опитва да ги убеди, че те също могат да имат власт в църквата - власт на свещеници. Няма нищо чудно в това, че днешните модернисти се оказват доста по-модерни от Мартин Лутер. Времето на Лутер е все още началото на Реформацията (нач. на ХVІ в.), а "православните модернисти" черпят идеите си от протестантския модернизъм от края на ХІХ в. По това време реформатите вече са "фундаменталисти" и остро критикуват протестанските модернисти.]
В Катехизиса се казва, че миропомазанието е тайнство, по време на което на вярващите се подават Даровете на Светия Дух за възрастването и укрепването в духовния живот. А в тайнството свещенство човек получава благодатта духовно да възражда и възпитава другите чрез учението и тайнствата. Съществуват три степени на свещенството: епископ, презвитер и дякон. От това се вижда, че протоиерей Алексей Умински влиза в противоречие с Катехизиса.
По време на изказването си пред младежта протоиерей Алексей Умински отменил също и догмата за светостта на Църквата, заявявайки: „Църквата е Богочовешки организъм, който е подложен също и на болести и трансформации.“ Според Катехизиса Църквата е свята и каещите се грешници не й пречат да бъде свята, а неразкаялите се грешници, чрез които може да бъде пренесена болест, се отсичат от Църквата или видимо с действията на църковната власт, или невидимо от Самия Бог. По този начин Църквата никога не губи своята святост и в нея никога не се появяват болести. Нито пък Църквата е подложена на трансформации – в нея само понякога се променят някои особености. Например, ако преди сто години в Руската Поместна Православна Църква хората се причастявали един или четири пъти в годината (по това време хората, за разлика от нашите съвременници, не били отвсякъде обложени от всевъзможни грехове и страсти), то сега се причастяват един път в месеца или по-често, но това не бива да се нарича трансформация.
Освен това о. Алексей призовава богослужението да се преведе от църковно-славянски на руски език, въпреки че това значително ще осакати великите текстове на великите отци и ще изкриви дълбокия смисъл на половината от тях.
Също така той неведнъж е казвал, че може да се опяват подрастващи, доведени до самоубийство чрез социалните мрежи. Това е пряко нарушение на каноните на Църквата, които забраняват да се опяват самоубийци; изключение се прави само за освидетелствани психично болни хора, които не са разбирали какво вършат – грубо казано, излизали през прозореца, мислейки, че това е вратата. Освен това за самоубийците е опасно да се молим даже у дома, защото, както показва практиката, такива молитвеници в края на краищата сами извършват самоубийство.
Също така о. Алексей призовал православните самостоятелно да изработват свой си устав на постите, вярвайки, че човек може да пости, като яде кокошка, приемайки, че кокошката е постна. За 2000 години от съществуването на Христовата Църква досега никому и наум не е идвало, че месото може да бъде постно.
Неотдавна в интервю за интернет-портала „Православие и мир“ протоиерей Алексей Умински изказа такава богохулна мисъл, че е срамно, противно и страшно не просто да се напише, а дори и да се прочете. Но за да знаят хората що за човек е той, ще предам дословно това негово богохулство. Разсъждавайки върху интимните отношения в брака, за които на друг свещеник навярно би му било дори неудобно да говори подробно, протоиереят неочаквано заявил: „Църквата също е форма на съвкупление, макар и съвършено различно. Съвкупление е, когато ние ставаме едно тяло с Христа, когато ние и Той буквално проникваме един в друг... Това е най-голямото проникване в любовта, чрез което ти можеш най-накрая да приемеш другия в себе си докрай, така че вече да е невъзможно да се отделите един от друг, защото сте напълно съединени. Това е любов, която ни превръща в едно същество.“
Не знам какво визира фразата след многоточието, поставено от редакцията на „Правмир“ - дали Христа или интимните отношения в брака, но това е просто някакъв кошмар.
Не напразно св. Игнатий Брянчанинов пише: „Вселенската Църква винаги е признавала ереста за смъртен грях, винаги е признавала, че човекът, заразен със страшния недъг на ереста, е с мъртва душа, чужд на благодатта и спасението, в общение с дявола и неговата погибел. Ереста е повече дяволски, отколкото човешки грях; тя е дъщеря на дявола, негово изобретение, нечестие, близко до идолопоклонството. Отците обикновено наричат идолопоклонството нечестие, а ереста – злочестие. В идолопоклонството дяволът приема от заслепените човеци честта, която се полага на Бога, докато в ереста той ги прави участници в своя най-главен грях – богохулството.“
Какво се казва в Катехизиса на Филарет Московски за лъжеученията на такива като о. Алексей Умински
Там се казва следното: „Важното преимущество на Съборната Църква е в това, че на нея принадлежат високите обещания, че портите адови няма да й надделеят, че Господ ще пребъде с нея до края на света, че в нея ще пребъде славата Божия в Христа Иисуса във всички родове, че следователно тя никога не може нито да отпадне от вярата, нито да сгреши в истината на вярата или да изпадне в заблуда.” „Несъмнено изповядваме като непоклатима истина, че Съборната Църква не може да сгреши или да се заблуди и да изрече лъжа вместо истина, защото Светият Дух, Който винаги действа чрез вярно служещите отци и учители на Църквата, я предпазва от всяко заблуждение.” (Послание на Източните Патриарси за православната вяра, чл. 12)
От това следва, че учението на Църквата е истина. Отделните хора и групи от хора, които влизат в противоречие с това учение, отразено в Катехизиса, се наричат от православните еретици. Св. Филарет пише, че е налице ерес, когато „към учението на вярата някой добавя мисли, противоречащи на Божествената Истина“.
Затова и апостол Павел в посланието до апостол Тит, казва: „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж” (Тит. 3:10).
Благодатный Огонь
Превод: Даниела Димитрова