Като пристъпваме към разглеждането на този съборен акт, считаме за нужно да кажем по-напред ня­колко думи изобщо за значението на съборните определения и за отношението към тях.

Като православни ние вярваме, че само вселенската църква и само вселенските събори, които се съставят, доколкото е възможно, от архипастирите на цялата църква, са непогрешими и не могат да се отклоняват от християнската истина. А частните^[1] църкви или поместните, колкото и те да са обширни и бележити, също и поместните събори, колкото и голямо да бъде числото на архиереите, които ги съставляват, могат да погрешават и да се отклоняват от истината.

Затова само определенията на вселенските събори са задължителни за всичките частни църкви, както и за всички отделно вярващи. На никого от вярващите не е позволено да не приема тези определения, да не им се подчинява и да се отнася към тях критично. Обаче определенията на поместните събори са задължителни само за тези църкви, чиито архиереи ca присъствали там, а за всичките други частни църкви, също както за техните отделни чеда - те никак не са задължителни. Всяка частна самостоятелна църква, която не е имала свои представители на този или онзи поместен събор, може и да приеме неговите решения, ако ги признава за истинни и справедливи, може и да не ги приема, ако ги смята за несъответстващи на истината и правдата, и да се отнася към тези решения критично има право всеки от вярващите, принадлежащ към църква, от която те още не са приети.

Смеем да се надяваме, че нашият опит да разгледаме и обсъдим определенията на поместния Цариградски събор, който признал българите за схизматици, доколкото по отношение на това определение още не е произнесла своята дума Руската църква, не ще се покаже на никого нещо дръзко и съблазнително. Ето това определение на Цариградския събор без съкращения:

„Да внимаваме „върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ни е поставил епископи, да пасем църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28), ни заповядва избраният съд (апостолът), който предвещава, че от средата на Божията Църква ще се дигнат люти вълци, които няма да щадят стадото и хора, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си и затова ни заповядва да бодърстваме. С ужас и сърдечна болка узнахме, че в последно време в лоното на Вселенския престол от средата на благочестивия български народ се вдигнали хора, които дръзнали да пренесат от светския живот в Църквата някакво ново учение за филетизма (племенното различие) и да образуват, пренебрегвайки Божествените свещени канони, нечувано досега племенно сборище. Ето защо ние, препасани както се полага с ревност по Господа, и желаейки заради изискванията на справедливостта да възпрепятстваме по-нататъшното разпространение на злото сред този народ, се събрахме тук в името на Великия Бог и наш Спасител Иисус Христос. Призовавайки с душевно съкрушение благодат свише от Отца на светлините и полагайки като основа за себе си Христовото Евангелие, в което са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието, при съпоставката на началата на племенното деление с евангелското учение и постоянния начин на действие на Църквата, забелязахме, че то не само им е чуждо, но е и съвсем противно. В същото време и противозаконните действия, които съпровожда племенното сборище на упоменатите лица, ние намерихме за заслужаващо осъждане от свещените правила.

Затова с наслада приемайки заедно с нашите свети и богоносни отци божествените правила и придържайки се изцяло и непоколебимо към тези правила, изложени от всехвалните апостоли, свещени тръби на Духа, и от седемте свети Вселенски събора и поместно събралите се събори за издаване на такива заповеди, и от светите наши отци, защото всички те от единия и същ Дух са били просвещавани, като узаконили полезното, в Светия Дух постановяваме:

1. Ние отхвърляме и осъждаме филетизма, тоест племенните различия, народните разпри, съперничествата и раздорите в Христовата Църква, като нещо противно на евангелското учение и каноните на блажените наши отци, които представляват опора на Църквата и украсявайки църковното общество, водят го към Божественото благочестие.

2. Приемащите филетизма и дръзващите да учредят въз основа на него племенни сборища, ние провъзгласяваме съгласно свещените канони за чужди на едната, света, съборна и апостолска Църква, тоест за схизматици.

Затова като произволно отделили себе си от Православната Църква и издигнали свой собствен жертвеник и образували обособено самочинно сборище, по-рано низвергнатите и отлъчени от Църквата, бившите митрополити Иларион Макариополски, Панарет Филипополски, Иларион Ловчански, Антим Видински и сега низвергнатите бивши епископи Доротей Софийски, Партений Нишавски, Генадий Велешки и ръкоположените от тях архиереи, иереи, дякони, както и всички, които се намират с тях в общение и единомислие и приемащите тяхното благословение и свещенодействие за действително и канонично както миряни, така и духовници, всички тях ние обявяваме за схизматици и отчуждени от Православната Христова Църква.

Определяйки това, ние молим всеблагия и човеколюбив Бог и наш Господ Иисус Христос, Началника и Завършителя на нашата вяра, да запази Той Своята света Църква чиста и неповредена от всяко нечисто нововъведение, а на отделилите се от нея да даде покаяние, та да могат те, когато някога се вразумят, да отхвърлят своето учение и да се обърнат към едната, света, съборна и апостолска Църква, за да славят в нея заедно с всички православни великия Ангел на мира, дошъл да умиротвори всички и да възвести мир на всички ближни и далечни. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с Отца и Светия Дух во веки. Амин.”

Всеки, който поне малко е запознат със същината на гръцко-българския въпрос и неговата история не може да не остане поразен дори при най-повърхностното прочитане на туй съборно определение: тук всичко е толкова преувеличено, изопачено и затъмнено!

Българите по стъпките на своите архипастири уж се отделят, даже се отделили от Православ­ната църква… Но българите никак и не мислят да се отделят от Църквата; те желаят да си останат истински и покорни нейни чеда, каквито са били винаги, да спазват всичките нейни догмати и устави, но само да се ползват с църковната самостоятелност, която са имали по-преди. Те искат да се отделят само от цариградската патриаршия и от подчинение на патриарха, но патри­аршията не е цялата Църква Христова, а е една от нейните части, цариградският патриарх пък не е глава на църквата, а само глава на своя църковен окръг^[2].

Имало е и има много други църковни окръзи или частни църкви, които са съществували, както някога и българската архиепископия, и съществуват отделно от цариградската патриаршия независими от нея и при всичко това никога не били считани и не се считат отделни от вселенската църква. Та и от патриарха българите се отделят не съвършено, а като се съди по фермана, с който е призната тяхната независимост, те трябва да останат в някакво подчинение на патриарха и да запазят с него постоянна връзка и по работите на вярата и по някои църковни работи.

Българите уж се стремят да образуват и образували племенно, самочинно сборище… Но бъл­гарите не са някакво си малко племе или народец: тях ги смятат от 5 до 7 милиона. И не за сборище някакво си племенно, самочинно, противно на каноните, мислят те, а желаят и се стремят да образуват от себе си, както е било и по-преди, цяла самостоятелна, напълно каноническа църква, която да има пълна църковна йерархия и правилно църковно управление, и която с многобройността на своите чеда много повече би надминавала някои съществуващи сега патриаршии и други поместни самостоятелни църкви.

Ако българите са устройвали някакви свои сборища да се съвещават за своето църковно дело, ако са извършвали понякога у тях си църковни служби против волята на патриарха, ако са произвеждали някакви народни крамоли, смущения и вълнувания, то всички тези действия са не толкова волни, колкото принудени (предизвикани). Бълга­рите просят, умоляват да им възвърнат по-пре­дишната тяхна църковна самостоятелност. Султанът уважил тяхната просба, дал им свой ферман. Патриаршията упорито им отказва и иска насила да ги задържи за себе си. Има ли нещо чудно, ако българите са се решавали на едно или друго? А я не задържайте българите насилствено за себе си, удовлетворете техните законни искания, и всич­ките тези сборища, които вие наричате самочинни, всичките тези „племенни” крамоли и смутове, есте­ствено, не ще ги има в Църквата.

Българите или техните водители дръзнали уж да внесат из мирския живот в Църквата някакво ново учение… Но ето че самото туй учение, на осно­вание на което от началото на християнството се допускало и признавало съществуването на част­ните народни или племенни църкви, на основание на което се е признавало някога съществуването на българската църква, и досега признава същест­вуването на другите самостоятелни национални цър­кви. Та българите никак и не се занимават да прокарват това уж ново учение, което им приписват, а се трудят именно над това, да възстановят своите потъпкани права и да си възвърнат своята предишна църковна самостоятелност.

Но от първите впечатления, каквито възбуж­да в нас определението на цариградския събор против българите, да се обърнем към самата същина на това определение и към подробното му разглеждане.

Първо, съборът осъдил самото народностно на­чало, а също така и приемащите това начало бъл­гари, дръзнали на основание на него да образуват свое племенно сборище - това начало е наречено в определението филетизъм и учение за филетизма.

Второ, съборът осъдил българските архипастири за техните действия при образуването на това племенно сборище, а също и всичките българи, духовници и миряни, намиращи се в общение с поменатите архипастири. Началото на филетизма съборът признал за противно на евангелието и на църковните канони, а действията на българските архиереи – противни на каноните.

<< предишна || следваща >>

Църковен вестник, год. 1911, бр. 51, 52.

Превод: И. Г. Бакалов

[1] Частите на Вселенската Църква (вж. Ефес. 4:16) – бел. ред.

[2] Тоест първенстващ в своя църковен окръг - бел. прев.