Въведение

Молитвата за починалите представлява непосредствено общение между живите и починалите. Молитвата за починалите е нашата главна и неоценима помощ за преселилите се в отвъдния свят.

„Нека се молим искрено за починалите, пише светият и праведен о. Иоан Кронщадски, това е велико благодеяние за тях, то е повече, отколкото благодеянията за живите”.

В Бога няма живи и мъртви. Църквата смята починалите за свои членове, също както и живите. След като пръстта покрие тялото на починалия православен християнин, с това грижата на Църквата за него не приключва, паметта за него е незаличима. Всеки ден Светата Църква поменава на богослужението всички свои починали чеда. По наше желание Църквата ще поменава и нашите роднини.

Молитвата за починалите е угодна Богу и принася полза не само на онези, в чиято памет се извършва, но и на онези, които я извършват.

Как поменават починалия в Църква

За църковните свещи

Най-простият, но пък действен вид жертва за починалия, това е свещта, която се пали за неговото упокоение на свещника, където се палят свещи за починали. Той обикновено представлява четириъгълен сандък с пясък или масичка, на която са монтирани патрончета за поставяне на свещи. Понякога на този свещник може да има Разпятие на Спасителя с предстоящи пред Него Пресвета Богородица и св. ап. Иоан Богослов.

Когато палим свещ за упокой, трябва да се помолим за починалите, които желаем да поменем: „Помени, Господи, душите на Твоите починали раби (имената), прости им всички волни и неволни съгрешения и им дарувай Небесното Царство”.

Полезно е освен това в памет на починалите да дарим нещо на църквата и да подадем милостиня на беден с молба приелият я да се помоли за починалия.

Какво може да се принася в църква в памет на починалите

Пожертвованието за църквата не е само в парични средства. Древните християни са принасяли на гробовете на починалите хляб и вино. Това се правело не за да бъде умилостивен Бога или да се нахранят душите на починалите, както злословели езичниците, а защото хлябът и виното били предназначени за църковните служители и бедните, които били призовавани да се молят за починалите.

Този благочестив обичай е стигнал до наше време и затова на поменалните трапези обикновено се принасят хляб, вино и жито. Тестени изделия, плодове, бонбони, брашно и прочее също могат да се принасят, макар да не са задължителни. Принесеното в храма се оставя на поменалната маса, където свещенослужителите поменават онези, за които е принесено пожертвованието (затова е добре да се сложи листче с името на починалия). През пости приносът не бива да е блажен. В дни, когато е позволено да се яде месо, такова не бива да се принася в храма.

В какво се състои църковното поменаване

Това е молитвено поменаване на имената на живите и починалите в Православната Църква на Св. Литургия, на молебен, на панихида, което е основано на вярата в силата и действеността на това поменаване пред Бога за вечни блага и спасение на поменаваните. Поменаването се прави или по поменици и диптиси, или по записки „за живи” и „за упокой”. Ако желаем да бъдат поменати нашите починали, трябва да подадем записка „за упокой”.

В тези записки се записват имената само на тези, които са били кръстени в Православната Църква. Не бива да се записват имена на некръстени, на самоубийци, безбожници, вероотстъпници и еретици^[1].

Защо трябва да се дава милостиня за починалите

Милостинята според думите на праведния Товит „избавя от смърт и не допуска да се слезе в тъмата” (Тов. 4:10).

Още в старозаветните времена са давали милостиня за починалите само че с някои ограничения. „Раздавай хлябовете си при гроба на праведните, ала не давай на грешници” (Тов. 4:17).

Всеобемащата християнска любов премахва тези рамки. Преп. Теодор Студит съветва да се дава милостиня и за еретиците, а преподобните Оптински старци препоръчват това да се прави и за самоубийците.

Светител Иоан Златоуст казва следното за ползата от поменаване чрез милостиня:

„Има, братя, има средства да бъдат облекчени мъченията на душата на грешника, ако поискаме това. Ако принасяме частни молитви за него, ако раздаваме милостиня, то макар той да не е бил достоен за Божиите милости, ние можем да го измолим от Бога. Ако Той заради Павел е спасил някои, а заради тези някои пощадил мнозина, как заради нас Той не би направил същото? Ползвайки неговата (на починалия) или твоята собственост, изобщо откъдето можеш да вземеш – помагай. Колкото повече грехове има твоят брат, толкова повече се нуждае той от милостиня”.

Милостинята може да бъде най-разнообразна: и пари, и храна, може да се раздават на бедни и дрехите на починалия.

Усърдната помощ към ближните и околните на теб хора също умилостивява нашия Господ Иисус Христос и това се вменява от Него като милостиня за починалия.

„Правильно ли мы поминаем усопших?”, Москва, изд. „Ковчег”, 2005.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Как да се молим за такива – виж тук и тук – бел. прев.