Съветвам Ви по-прилежно да четете Божественото Писание и учението на светите и богоносни наши отци, на които е дадено чрез благодатта на Светия Дух да разбират тайните на Царството Божие, тоест истинския смисъл на Свещеното Писание. В тяхното просветено от Духа учение Вие ще намерите всичко необходимо за спасението.

И аз грешният според своето скудоумие отговарям на Вашето питане: Премилосърдният Бог е устроил нашето спасение да става чрез православната вяра, добрите дела и Своята благодат.

Православната вяра е вярата, която държи Едната, Света, Съборна и Апостолска Източна Църква. Без тази православна вяра никой по никакъв начин не може да се спаси.

Добрите дела това са евангелските заповеди, без изпълнението на които, както и без вяра, също никой не може да се спаси.

Православната вяра без добри дела е мъртва и добрите дела без вяра също са мъртви. Желаещите спасение трябва да имат едното и другото заедно: и православна вяра с добри дела и добри дела с православна вяра, и тогава при помощта на Божията благодат, съдействаща на добрите дела, той ще се спаси според думите на Христос, Който е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо”. И трябва да знаем, че Спасителят Христос, Истинският наш Бог, Който иска всички човеци да се спасят, е поставил като закон добрите дела, тоест Своите спасителни евангелски заповеди еднакво за всички православни християни както монаси, така и миряни, живеещи с жени и деца и изисква от всички православни християни най-прилежно да ги изпълняват, защото Неговите свети заповеди не изискват големи телесни трудове, а само едното добро произволение на душата: „Защото игото” на Неговите свети заповеди е „благо” и „бремето” на тяхното изпълнение „е леко”.

Светите Христови заповеди с помощта на Божията благодат с лекота могат да бъдат изпълнявани от всеки православен християнин, с каквото и да било звание, пол и възраст да е той: и стар, и млад, и здрав, и лежащ в немощ, стига да е налице съответното разположение на душата. Затова и тези, които ги престъпват и не се каят, при второто Христово пришествие ще бъдат осъдени заедно с бесовете на вечна мъка.

Светите евангелски заповеди, особено най-главните, са толкова необходими за спасението, че ако изпълнението на която и да е от тях е в недостатък у човека, то и спасение на душата няма. Такива са заповедите за любовта към Бога и ближния, за кротостта, за смирението, за мира с всички и търпението, за това от сърце да прощаваме на ближния обидите, никого да не осъждаме, да нямаме ненавист, да обичаме враговете си, да вършим посилна милостиня и душевна, и телесна, както и да принуждаваме себе си с цялото си усърдие да изпълняваме всички други Христови заповеди, които са написани в светото Евангелие. А най-вече да обичаме Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всички свои мисли, и ближния си като себе си, и подражавайки на Христовата кротост, до кръв да се подвизаваме срещу страстта на гнева.

А да живеем в мир с всички е дотолкова необходимо, че Господ е сметнал за нужно неведнъж да повтори на Своите ученици и апостоли: „Мир вам; Мир ви оставям; Моя мир ви давам”. И където е Христовият мир, там е и Самият Христос; а ако в душата няма мир, няма Го там и Христа.

И търпението е необходимо за спасението. Христос казва: „с търпението си спасявайте душите си”; а да се търпи трябва не до едно известно време, а до самата смърт: „който претърпи докрай, ще бъде спасен”. Който от сърце прощава на ближния съгрешенията му, нему и Бог прощава съгрешенията му. Който не осъжда ближния си, такъв и сам не бива осъден от Бога. И всички други евангелски заповеди желаещият спасение трябва да пази като зеницата на окото си.

А смирението, което е основа на всички евангелски заповеди е така необходимо за спасението, както диханието за живота: както без дихание не може да се живее, така без смирение не можем да се спасим. По различни начини се спасявали Божиите светии, но без смирение никой от тях не е бил спасен, а то е и невъзможно. Затова, който иска да се спаси, той от все сърце трябва да смята себе си за грешен пред Бога, за най-грешния от човеците, за по-лош от всяко Божие създание, да смята себе си за прах и пепел и в тайника на сърцето си да укорява себе си за всичко и да обвинява само и единствено себе си за всяко свое съгрешение.

Изпълнявайки по такъв начин в смирението на сърцето си всички евангелски заповеди, често молейки се Богу със съкрушено сърце за прошка на своите грехове, човек се сподобява с Божията милост и прощение на греховете, бива посетен от Божията благодат и се спасява несъмнено по Божията милост. Освен това православният християнин трябва да спазва още и църковните заповеди изложени в книгата „Православно изповедание”^[1]. Те също са необходими за спасението.

Тайнството на покаянието се състои в това да се разкаеш пред Бога за своите грехове, да ги захвърлиш и да положиш твърдо намерение с Божия помощ да не се връщаш към тях. След това пред духовния отец като пред Самия Бог да изповядаш всички твои съгрешения и да получиш от него прощение на всички тях.

Трябва да се подготвяш за причащаване с Божествените Тайни с пост, умиление, чистосърдечно изповядване на греховете, съвършено примирение с всички, изслушване в съответното време според християнския обичай на цялото църковно правило и да пристъпиш към св. Причащение със страх и трепет, с вяра и любов, с поклонение, подобаващо на единия Бог.

За това как да се държиш в семейството, а също и за другите християнски длъжности най-пълно наставление можеш да намериш в боговдъхновените писания на свети Иоан Златоуст и другите свети мъже, четейки книгите им със страх Божий и необходимото внимание.

Житие и писания молдавского старца Паисия Величковского. Репр. воспр. изд. 1847 г. Свято-Введенская Оптина Пустынь, 2001.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Православное исповедание Кафолической и Апостольской Церкви Восточной, Святитель Петр (Могила), митрополит Киевский – бел. прев.