«Обичайте простотата! Където е просто – там ангели доста, при мъдрост голяма – ангели няма.»

Преп. Амвросий Оптински

Мъдрост без благодат е безумие, а съвършеното смирение е просто! Старайте се в общуването си с хората и в молитвата си към Бога да стигнете до младенческа простота. Простотата е най-великото благо и достойнство на човека. Бог е съвършено прост, защото е съвършено благ. И нека твоята душа да не бъде едновременно добра и зла. В простите сърца почива Духът Божий.

Вътрешната простота трябва да се излива и във всичко външно у нас – да има простота във всичко: в речта, във външния вид.

Не бъди престорено благоговеен, защото когато макар и с добри намерения си придаваш такъв вид, благодатта отстъпва от тебе. Незлобието и простотата повече от всички добродетели привличат върху нас благодатта и милостта Божии.

Не хитрувай в делото на спасението, не търси някакви специални пътища, не си налагай особени подвизи, а когато Господ даде сили, тозчас непрестанно и безпощадно се принуждавай към всяко добро дело.

И в молитва говорете с Господа просто – та нали Той е тъй близо до нас! Трябва да Му говорим всичко, което ни е на душата: ако дойде чувство на покаяние, така и говори: «Господи! Грешник съм пред Тебе, нищо нямам, но помилуй ме по великата Си милост... и по който начин Ти е угодно, спаси ме».

И както децата просят от майка си простичко, пристъпвайки към нея с желание да получат просимото: «Мамо, дай ми (това или онова), дай!» – така и ние трябва да просим от Господа, и цялата си душа да влагаме в думите на молитвата.

Светител Тихон Задонски така се обръщал към Бога и Му се молел: «Кормилец мой, Батюшка!» Ето каква близост чувствал той към Господа...

Господ приема неохотно молитвата на този, който не е простосърдечен с хората, давайки му да почувства, че е неискрен в отношението си към тях, а следователно не може да бъде съвършено искрен и в отношението си към Бога, защото се моли без душевна болка.

Бъди колкото се може по-кротък, смирен, прост в общуването си с всички, нелицемерно считайки себе си за по-долен в духовно отношение от всички, т. е. по-грешен и немощен от всички. Казвай си: «Аз съм пръв от грешниците».

Скривайте, доколкото можете, своите дела в духовния живот и не ги разкривайте нито с поглед, нито в разговори, нито в други някакви отношения, но действайте просто, само избягвайте празнословието.

Не трябва да бъдем недоверчиви, подозрителни, а трябва да се стараем да вярваме на всички.

Схиигумен Савва (Остапенко), Основа спасения.

Превод: Десислава Главева