Ако някой е боязлив, нека изобщо не се смущава, но да бъде мъжествен и на Бога да възлага упованието си, като съвсем не обръща внимание на смущението. Нека не допуска да се вкорени у него това детско настроение, тази боязън като у децата, но да счита това за нищо - за бесовско дело. Божият раб се бои само от своя Господар, Който е създал тялото, вложил в него душата и го оживил. Бесовете без Божие допущение нищо не могат да ни причинят, а само ни смущават и заплашват с недействителни образи.

Който е придобил мъжествен ум и е възложил упованието си на Бога, той не се бои от тях и в Господа има крепък помощник и на Него се надява. Защото коя твар би могла да ни навреди, след като Бог не би допуснал да се случи нещо Нему неугодно?! От своя си помисъл човек или се укрепява или изпада в слабост, защото в него се ражда всяко добро или зло дело. Чрез навика всяко добро и лошо дело се сраства с човека. Към каквото човек привикне, то и се оказва свойствено за него.

А ти бъди мъжествен и да не се смущава твоето сърце. Ограждай се с кръстното знамение, когато те нападне страх. Осенявай с кръстното знамение всяко място, в което влизаш; когато влизаш в празно помещение - прекръсти се, помоли се и като кажеш: „амин”, влизай без страх.

Ако бесовете видят, че ние твърдо се уповаваме на Господа, тозчас ще бъдат посрамени и няма да ни смущават. Нека държим в мисълта си това, че сме в Божията ръка. Господ е казал: „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди” (Лука 10:19).

Нека държим в мисълта си това, че без Божието повеление и косъм от главата ни няма да падне (вж. Лука 21:18). Сами на себе си си причиняваме уплах, казвайки с боязлив помисъл: „ами ако сега бесът дойде и ме порази, или скочи върху ми и ме уплаши”. Никак не бива да мислим за това като за нещо, което може да се случи с нас, нека не ставаме врагове на самите себе си, мислейки за нещо неочаквано, но нека да мислим за това, че Бог е от дясната ни страна и няма да се поклатим. Бесовете ни дебнат като ловци и внимателно наблюдават нашите помисли. Каквито са нашите помисли, според тях те ни поднасят и съответните мечтания. Но страхът Божий изгонва бесовския страх.

Преподобный Паисий (Величковский). Крины сельные или цветы прекрасные, собранные вкратце от Божественного Писания, Слово 37.

Превод: прот. Божидар Главев