„Рече Господ тази притча: царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия; други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; защото мнозина са звани, а малцина избрани” (Мат. 22:1-14).

Царят устройва брачен пир за своя син, изпраща слугите си веднъж за призваните, изпраща втори път, а те отказват заради житейски грижи: един зает със стопанството, друг - с търговия. Бива отправена нова покана към други хора и брачният пир се напълнил със сътрапезници. Между тях се оказал един, който не бил с подобаваща премяна и затова бил изхвърлен.

Смисълът на притчата е ясен. Брачният пир е Царството Небесно; призоваването – проповедта на Евангелието; отказалите се – онези, които изобщо не повярвали; този, който не бил облечен като за сватба – такъв, който е повярвал, но не живее според вярата.

Нека всеки сам прецени към кой от тези случаи спада. Ясно е, че сме призвани, но вярващи ли сме? Защото и сред вярващите може да има само по име вярващи. Други пък съвсем и не мислят за вярата, все едно я няма; други поназнайват нещичко и смятат това за достатъчно; други криво тълкуват вярата; други се отнасят към нея съвсем враждебно, а всички са в числото на християните, макар у тях да няма нищо християнско.

Ако ти си вярващ, провери дали са съобразни с вярата твоите чувства, съобразни ли са делата, които са одежда за душата и заради които ти пред Бога си облечен подобаващо или неподобаващо за брачното тържество. Може добре да познаваш вярата и да проявяваш ревност за нея, но в живота си да робуваш на страстите, обличайки се така в срамна грехолюбива одежда. У такива на думи е едно, а в сърцето – друго; на езика: „Господи, Господи!”, а отвътре: „имей мя отреченна”^[1].

Размисляй за себе си дали си във вярата, в брачната одежда на добродетелите ли си облечен или в срамните дрипи на греховете и страстите.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Така отговарят поканените на вечерята в аналогичния текст от 14 глава от Евангелието Лука. Този израз представлява един доста груб отказ („отричам се от вечерята ти”; „не ми трябва твоята вечеря”). В българския превод звучи по-меко: „моля те, извини ме” – бел. прев.