Горкият аз, горкият аз!

Защото още не мога да кажа, че съм избавен от геенския огън. Още действат в мен тези^[1], които запращат човека в него и всички негови дела още са живи в моето сърце. Още действат в сърцето ми и произрастяват плодовете си в него тези, които се стараят да ме потопят в този пламък. Още не мога да бъда сигурен къде ще бъда преселен отвъд. Още не е изготвен у мен (или за мен) правият път (за възхождане на небето след смъртта). Още не съм напълно освободен от въздушните власти, които се стараят да придобият власт над мен посредством моите зли дела. Още не съм възприел (в себе си) моя Освободител (Господа Иисуса Христа), Който дойде на земята, за да ме освободи от тях. Още действа в мен с твърде голяма сила тяхната зловредност. Още не виждам на какво бих могъл да се надявам пред Съдията. Още не мога да кажа със сигурност ще бъда ли наказан със смърт (вечна) или не. Още не съм изваден от числото на виновните.

Виновният, който е заключен в тъмница, не се радва. Свързаният с железни окови не може да изпълнява своята воля. Не ще поведе другите онзи, който сам се намира в окови. Не може да бъде в покой онзи, който бива измъчван от болести. Не яде с удоволствие този, на чиято шия е надяната примка. Такъв не крои планове за извършване на нови престъпления, но в сълзи и печал прекарва времето си по причина на тези, заради които е попаднал в плен и заради които справедливо бива мъчен.

Който размишлява за своята кончина и за мъките, на които ще бъде подложен заради греховете си, на него и през ум не му минава да се занимава с осъждане на другите! Сърцето му бива уязвено от боязънта пред изтезанията, мисълта за мъките не му позволява да се грижи за нищо друго, дори за храна не мисли той.

Той не отвръща на онези, които го нараняват с подигравките си и търпеливо понася всякакви клевети, считайки себе си достоен за тях. Смехът е нещо далечно за него, с въздишки и стенания си спомня той само за Страшния съд, пред който му предстои да бъде изправен.

Ако чуе нещо за себе си, той не забелязва похвала ли е казаното, или напротив. Силната сърдечна болка източва от очите му огромно изобилие от сълзи. Ако е роден от знатни родители, той още повече скърби, защото на съда (в числото на осъдените) ще бъде видян от много повече зрители.

Намирайки се сред другите, той не разглежда кой е добър и кой – лош, подобно на осъдения, който ако водят с него други затворници, не им обръща внимание, „защото всеки ще понесе своето бреме” (Гал. 6:5), и който когато е воден към наказанието, погледът му е сведен надолу. Никой не смее да каже за него дума за избавяне от предстоящите наказания, защото той сам се признава за виновен в това, което е извършил и за което е справедливо осъден.

И тъй, докога ще бъда аз без вино пиян и ще небрежа за това, което ме очаква? Сухотата на моето сърце е пресушила очите ми и главата ми е натежала от махмурлука на многогрижието. Разсеяността на ума ми от ранно утро до дълбока нощ ме държи в състояние на забвение (на Бога и себе си). Телесните потребности надделяват над мен и страхът за живота ми ме кара да се отклонявам от правия път.

Сърцето ми в нищо не намира утеха. Жилото на греха непрестанно ме наранява и товарът на греховете ми е все по-тежък. И все пак аз не се боя достатъчно от яростта на огъня, защото не мисля, че ще бъда хвърлен в него, макар в ушите ми да звучи тревожният сигнал, че наказанието е близо. Раните, които като че бяха зараснали, пак са възобновени в мен, макар да не ми изглеждат толкова гноясали, че да ме принудят да търся лечител. Аз прикривам раните си, за да не ги виждат хората и не мога да търпя да ги лекува лекар, защото той иска да ги наложи със силни лекарства, а аз не мога да търпя. Лекарят е добър и не търси заплащане от мен, но аз съм толкова ленив, че ме мързи да отида до него. Не стига това, ами той сам идва при мен, но винаги ме заварва как вкусвам неща, които са вредни за моите рани. Увещава ме той да започна най-сетне да се въздържам, но сластолюбието не престава да прелъстява моето сърце. И самият аз всеки път, когато вкуся се разкайвам за това, но разкаянието ми е неискрено. Изпраща ми той да вкуся нещо, от което да оздравея, но злият навик не ми позволява да го приема. И не знам какво да правя.

Заплачете за мен всички вие, братя мои, да помогне Божията сила на моите сили, да се спусне върху мен тя в по-голяма мяра, да ме направлява и наставлява. Защото Негово е царството и славата сега и винаги и во веки веков. Амин.

Добротолюбие, том І.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Страстите – бел. прев.