„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Неделя 10-та след Петдесетница
„Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:21).
Ако този род бива изгонван с молитва и пост от друго лице, то толкова повече той не може да влезе в този, който сам има молитва и пост. Ето я оградата!
Макар бесовете да са огромно множество и целият въздух да е наблъскан с тях, те нищо не могат да сторят на онзи, който е ограден с молитва и пост.
Постът е всестранно въздържание, молитвата е цялостно богообщение. Той защитава отвън, а тя отвътре устремява срещу враговете огненото всеоръжие.
Бесовете отдалеч усещат постника и молитвеника и бягат от него надалеч, за да не получат болезнени удари. Можем ли да мислим, че където няма пост и молитва, там се е настанил бяс? Можем. Бесовете, когато се вселят в човека, не проявяват веднага своето присъствие, а се притаяват и тайно и полека научават стопанина си на всяко зло, отклонявайки го от всяко добро, така че онзи е уверен, че всичко прави сам, а всъщност само изпълнява волята на своя враг.
Заемете се с молитвата и поста и врагът тозчас ще се отстрани от вас и ще чака друг случай, когато пак да се върне, и наистина се връща, стига само да бъдат изоставени молитвата и постът.
Мысли на каждый день года
Превод: прот. Божидар Главев