„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
За любовта към Бога
Обичай Бога така, както Той е заповядал да Го обичат, а не така, както мислят, че трябва да Го обичат самопрелъстените мечтатели.
Не си измисляй възторзи, не привеждай в движение нервите си, не се разгорещявай с веществен пламък, с пламъка на кръвта. Благоприятната жертва Богу е смиреното сърце, съкрушеният дух. Бог се отвръща с гняв от жертви, принасяни със самонадеяност, с горделиво мнение за себе си, ако ще и тази жертва да е жертва всесъжение.
Гордостта раздвижва нервите, разгаря кръвта, възбужда мечтателност, дава живот на падението; смирението успокоява нервите, укротява движението на кръвта, унищожава мечтателността, умъртвява падението, дава живот на живота в Христа Иисуса.
Послушанието пред Господа е по-добро от жертва, и покорството – по-добро от овнешка тлъстина, говорел Пророкът на израилския цар, дръзнал да принесе Богу неправилна жертва[1]. Искайки да принесеш любов като жертва Богу, не я принасяй своеволно, по необмислено влечение; принеси я със смирение, в това време и на това място, когато и където е заповядал Господ.
Духовното място, на което само е заповядано да се принасят духовни жертви, е смирението[2].
Господ е дал верни и точни признаци за това кой Го обича и кой - не. Той е казал: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми. Който Ме не люби, не спазва словата Ми”[3].
Ти искаш да се научиш на любовта Божия? Отклонявай се от всяко дело, слово, помисъл и чувство, забранени от Евангелието. Твоята вражда към греха, толкова ненавистен за всесветия Бог, покажи и докажи с любовта си към Него. Съгрешенията, в които се случи да паднеш поради немощ, лекувай с незабавно покаяние.
Но най-добре се старай да не допускаш до себе си и тези съгрешения, като строго бдиш над себе си.
Ти искаш да се научиш на Божията любов? Щателно изучавай в Евангелието Господните заповеди и се старай да ги изпълняваш на дело, старай се да превърнеш евангелските добродетели в свой навик, в свои качества. На любещия е свойствено с точност да изпълнява волята на любимата.
„Обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато. Всички Твои заповеди – всички признавам за справедливи; всички пътища на лъжата мразя”[4], казва Пророкът. Такова поведение е необходимо за запазване на верността към Бога. Верността е непременно условие за любов. Без това условие любовта се прекратява.
Постоянното отклоняване от зло и изпълняване на евангелските добродетели, в което се заключава цялото евангелско нравоучение, достигаме чрез любовта Божия. Чрез тези средства пребиваваме в любовта към Бога: „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми”[5], е казал Спасителят.
Съвършенството, любовта се заключават в съединение с Бога; преуспяването в любовта е съпроводено с неизразимо духовно утешение, наслаждение и просвещение. Но в началото на подвига ученикът на любовта трябва да издържи жестоката борба със самия себе си, с дълбоко повреденото си естество; злото, което чрез грехопадението се е присадило към неговата природа, е станало за него закон, воюващ и бунтуващ се против Закона Божий, против закона на светата любов.
Любовта към Бога се основава на любовта към ближния. Когато в теб се изличи паметозлобието, тогава ставаш близък на любовта. Когато твоето сърце се осени със свят и благодатен мир към всеки човек, тогава си при самите двери на любовта.
Но тези двери се отварят само от Светия Дух. Любовта към Бога е Божий дар в човека, който се е приготвил преди това за приемането му чрез очистване на сърцето, ума и тялото. Според степента на това приготовление е и степента на дара, защото Бог и в Своята милост е справедлив.
Любовта към Бога е изцяло духовна: „Роденото от Духа е дух”[6]. „Роденото от плътта е плът”[7]. Плътската любов, като родена от плътта и кръвта, има веществени, тленни свойства. Тя е непостоянна, изменчива, нейният огън е изцяло зависим от веществото.
Слушайки от Писанието, че „нашият Бог е огън”[8], че любовта е огън, и чувствайки в себе си огъня на естествената любов, не мисли, че този огън е един и същ. Не! Тези два огъня враждуват помежду си и се гасят един друг[9]. „Да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, защото нашият Бог е огън, който изтребя”[10].
Естествената любов е паднала любов, която разгаря кръвта на човека, привежда в движение неговите нерви, възбужда мечтателност; светата любов прохлажда кръвта, успокоява и душата и тялото, влече вътрешния човек към молитвено мълчание, потапя го в омарата на смирението и духовната сладост.
Много подвижници, приели естествената любов за божествена, разгорещявали кръвта си, разгаряли са и мечтателност. Състоянието на разгорещение много леко преминава в състояние на изстъпление. Мнозина, намиращи се в разгорещение и изстъпление ги счели за благодат и святост, но били нещастни жертви на самопрелъстяването.
В Западната Църква е имало много такива подвижници след изпадането й в папизъм, в който богохулно се приписват на човека божествени свойства, и се въздава поклонение на човека, което подобава и прилича само Богу. Много от тези подвижници са писали книги от своето разгорещено състояние, в което самопрелъстеното си изстъпление счели за божествена любов, и в което разстроеното им въображение рисувало множество видения, ласкаещи самолюбието и гордостта им.
Сине на Източната Църква! Отклонявай се от четенето на такива книги, отклонявай се от следването наставленията на самопрелъстените. Ръководи се от Евангелието и светите Отци на истинската Църква, издигай се със смирение до духовните висоти на Божията любов чрез изпълнението на Христовите заповеди.
Знай твърдо, че любовта към Бога е най-висшият дар на Светия Дух, а човек само може да се приготви с чистота и смирение за приемането на този велик дар, който изменя и ума, и сърцето, и тялото. Суетен е трудът, безплоден и вреден, когато търсим преждевременно да разкрием в себе си високи духовни дарования; тях милосърдният Бог ги дава в свое време на постоянните, търпеливи и смирени изпълнители на евангелските заповеди. Амин.
Аскетические опыты. Том I.
Превод: Десислава Главева
[1] 1 Царства 15:22.
[2] Алфавитный Патерик. Изречение преподобного Пимена Великого.
[3] Иоан 14:23-24.
[4] Пс. 118:127-128.
[5] Иоан 15:10.
[6] Иоан 3:6.
[7] Иоан 3:6.
[8] Евр. 12:29.
[9] Лествица, Слово 3 и Слово 15.
[10] Евр. 12:28-29.