Вече казахме колко бедствено и вредно е да съдим ближните, по-точно казано сами да падаме под осъждане и да страдаме от собствения си език, нещо което се случва и с видимо духовни люде. Сега редът изисква да посочим причината на този порок и вратата, през която той влиза в нас или по-точно казано, през която излиза от нас.

Многословието е седалище, на което тщеславието много обича да сяда и тържествено да демонстрира себе си. Многословието е признак за неразумност, врата на злословието, водител към смехотворство, слуга на лъжата, изтребване на сърдечното умиление, призоваване на унинието, предтеча на съня, разпиляване на вниманието, изтребване на сърдечното съхранение, охлаждане на светата топлина, помрачаване на молитвата.

Благоразумното мълчание е майка на молитвата, зов от мисления плен, хранилище на божествения огън, страж на помислите, съгледвач на враговете, училище на плача, приятел на сълзите, носител на паметта за смъртта, живописец на вечното мъчение, изследвач на бъдещия съд, помощник на спасителната печал, враг на дързостта, съпруг на безмълвието, противник на любоучителството, причащение на разума, творец на виденията, незабележимо преуспяване, тайно въздигане.

Позналият своите прегрешения има власт и над своя език, а многословният още не е познал себе си както трябва.

Обичащият мълчанието се приближава към Бога и тайно беседва с Него и се просвещава от Него.

Мълчанието на Иисус Христос посрамило Пилат; и безмълвието на устата на благочестивия мъж обезсилва тщеславието.

Апостол Петър изрекъл слово и след това плакал горко, забравил думите на Псалмопевеца: „Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си” (Пс. 38:2). А също и словото на друг мъдър мъж: „Да се препънеш о земята е по-добре, нежели с език” (Иис. Сир. 20:18).

Но не желая да пиша много за това, макар коварството на страстите да ме подтиква. Впрочем ще кажа какво узнах някога от един човек, който беседваше с мен за мълчанието на устата. „Многословието, каза той, се ражда непременно вследствие някоя от тези причини: или от лош и невъздържан живот и навици (защото езикът, бидейки природен член на това тяло, на каквото бъде научен, това и после ще иска по навик); или пък се ражда, както най-често се случва при подвизаващите се, от тщеславието, а понякога и от многояденето. Затова често става така, че мнозина с известно насилие и изтощаване укротяват стомаха като заедно с това обуздават и езика и многословието”.

Който се грижи за изхода от този живот, той е пресякъл многословието; и който е придобил плач на душата, той се отвръща от многословието като от огън.

Възлюбилият безмълвието е затворил своите уста; а който обича да напуска килията си, той бива изгонван от нея чрез страстта на многословието.

Позналият благоуханието на огъня, слизащ свише, избягва многолюдните събрания, както пчелата – дима. Защото както димът изгонва пчелата, така и за такъв е нетърпимо многолюдието.

Малцина могат да удържат водите без бент; още по-малко са онези, които могат да удържат невъздържаните уста.

Удържалият победа на това стъпало с един удар е отсякъл множество злини.

Преп. Иоанн Лествичник, Лествица, Слово 11.

Превод: прот. Божидар Главев